Боряна (Драма в четири действия)
- Автор: Йовков Йордан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Боряна (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
ВИДА. Отде ще знам де е отишла.
БОРЯНА. Да ви разкажа ли съня си? Какъв сън! Сънувах, че влизам в градината, ей тука е, във вашта градина. И както вървя, гледам една жълтица на земята. (Рали трепва) Вземам я. По-нататък още една, още една, много. И аз ги вземам, събирам ги, напълних си престилката, напълних си пазвите. И все има още, все събирам. (Чуват се стъпки) Елица иде… (Отваря вратата и поглежда) Стария иде…
ВИДА. Тук ли иде?
БОРЯНА. По-нататък да ви кажа… Напълних се с пари. Че като ми дотежа… Взех да потъвам, стъпила съм на едно мочурливо място и потъвам Потънах до колене, до кръста, дотука. Взех да хвърлям парите, пак потъвам. Че като се уплаших, като извиках… и се събудих. Олекна ми. Уф, то и много пари да има човек не било хубаво… (Смее се)
ВИДА. Ти измисляш. Какъв е тоз сън?
БОРЯНА. Не знам. И уж беше сън, а пък една жълтица пак ми останала. Ето я! (Отваря ръката си и показва една жълтица)
РАЛИ (става). Отде я взе? Де я намери? Дай я тук!
БОРЯНА. Не, ще я дам на тейка. Тя е негова.
ЗЛАТИЛ (отвън вратата). Когато не ти трябват, тук са, когато подириш някого — няма ги. (Влиза; троснато) Де е Павли?
ВИДА. Няма го Павли, не е дохождал тука.
БОРЯНА. Тейко, като метох стаята ти, намерих таз жълтица. На ти я!
ЗЛАТИЛ (грабва жълтицата). Тя е моя… Моя е… (Поглежда плахо Раля) Де я намери?
БОРЯНА. Под одъра в стаята ти. Като метях, я намерих.
ЗЛАТИЛ (с разтреперани ръце завързва жълтицата в една кърпа и я туря в пояса си; все тъй плахо поглежда Раля). Само таз е тя… Друга нямам. Една беше само… Хе, още през години си, кога бях продал едни овце, оттогаз я имам, оттогаз я държа. Една е само… Друга нямам…
РАЛИ (подсмива се).
ЗЛАТИЛ. Какво се смееш? Мислиш, че имам ли? (Гневно) Какви хора сте вий? Къде сте тръгнали? Седнали сте на главата ми като еничери, нито работите, нито от къщи излизате. Какво искате? И ти… ти най-много. Да къртиш нощя вратата ми! Да влизаш насила при мене! Ти ще ме изядеш! Ти ще ме умориш!
ВИДА. А-а!
ЗЛАТИЛ. Махнете се от очите ми! Да не ви виждам! Вървете си!
ВИДА. Тъй ли? Пак ний лоши, а? Рале, ела да си идем. (На Златила) Други ти мислят тебе злото, ама ти тях не виждаш. Все ний лоши. Ела си, Рале.
РАЛИ (тръгва).
ВИДА. Рали да не е, вий гладни ще измрете. Кой да иде на нива — Рали, кой да свърши нещо — Рали. И пак ний лоши. Онез те крадат, тях не виждаш. Ела си, Рале! (Влиза си)
РАЛИ (изглежда продължително баща си). Ще видим. Ще се разправим. (Влиза си)
ЗЛАТИЛ (на Боряна). Видя ли го? Видя ли го как ме гледа? (Уплашено) Иди повикай Павли, повикай Андрея… Да кажат на кмета, да додат хора… (Гледа плахо към вратата на Раля) Тоз човек ще ме убие…
БОРЯНА. Тейко? Не думай тъй.
ЗЛАТИЛ. Ще ме убие… По очите го познавам… По ръцете го познавам… Не видя ли как ме гледа? Дебне ме, по дирите ми върви. Ще ме убие…
БОРЯНА. Не бой се, тейко? Нищо няма, тейко!
ЗЛАТИЛ. Стой тука… Не си отивай. Ти си добра… Ти не си като тях, ти ми казваш право… Ти си добра… (Поглежда пак към вратата на Раля) Видя ли го? Видя ли го как ме гледа?
БОРЯНА. Тейко, нищо няма.
ЗЛАТИЛ. Не си отивай… Стой при мене… (Тръгва към миндеря) До какви старини доживях… Туй ли трябваше да дочакам… Що не се разтвори земята, че да ме погълне? Що не падне гръм да ме удари?… (Сяда) Да отхраня синове, че да скочат отгоре ми! Връз баща си… Кой прави тъй? Кой? (Замисля се, по-тихо) Боже, простиме… Боже, ако имам грях, прости ме… (Отпуща глава замислен)
ПАВЛИ (влиза и тръгва направо към стаите на Раля).
БОРЯНА (тихо). Павле, къде?
ПАВЛИ. У батя Раля.
БОРЯНА. Не отивай, Павле!
ПАВЛИ (не се спира и влиза).
ЗЛАТИЛ. Кой е? Рали ли е?
БОРЯНА. Не, тейко. Павли беше.
ЗЛАТИЛ (замисля се).
БОРЯНА (отива при него). Тейко! Че дай им парите пък, дай им ги!
ЗЛАТИЛ. А?
БОРЯНА. Може от нужда да го правят. Дай им ги.
ЗЛАТИЛ (мълчи).
БОРЯНА (галено). Ти ще им ги дадеш, тейко, аз знам. Ти си добър. Ти искаш само да ги помъчиш, да ги изпиташ, нали? Че те ти са синове, тейко, може ли да не помислиш за тях? Да не ги настаниш?
ЗЛАТИЛ (гледа я, след туй става и започва да се разхожда). Да ги настаня… Да съм ги настанял… Хубаво е да настани човек децата си… Хубаво е, не го ли знам? Изгледал си ги, дето се казва, от късче месо, за тях си работил, за тях си се мъчил… Хубаво е. Да им оставиш имот, да им оставиш… (Помълчава, тихо, като на себе си) В гроба ли ще ги занеса… (Сепва се и поглежда Боряна) Какво! Да не мислите, че имам? Нямам, нямам. Аз да имам — хубаво, ама нямам…