Боряна (Драма в четири действия)
- Автор: Йовков Йордан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Боряна (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
БОРЯНА. Не, тейко, не! Ти ще им ги дадеш…
ЗЛАТИЛ (изглежда я и пак ходи). Да им дам. Какво имам, та да им дам. Нямам, нямам… Да им дам… Да речем, че имам и им дам, ами сетне? Още на утрето ще ме изпъдят, не ги ли знам аз какви са?
БОРЯНА. Кой ще те изпъди, тейко? Павли ли? Павли няма да го направи, не може да го направи. Тейко! Ако Павли го направи, аз ще го оставя!
ЗЛАТИЛ (гледа я). Ти си добра… Аз разбрах, ти си добра… (Чува се гласът на Рали, висок, гневен и след малко замлъква) Кой вика? Защо вика?
БОРЯНА. Павли е при него. ЗЛАТИЛ. Пак захванаха… Пак се заядоха… (Отново се чува гласът на Рали и пак замлъква) Чуй го… Чуй го как вика. (Уплашено) Какво искат? Как ще се мине таз нощ? Как ще се осъмне?
БОРЯНА. Тейко, нищо няма.
ЗЛАТИЛ. Ти стой тука, чедо, не излизай… (Уплашено) Рали ще направи голям грях! Каквото е намислил, ще го направи, виждам го, познавам го… Ти стой тука… Аз ще сляза долу, ако стане нещо, да знаеш, че съм долу… Ти стой тука, не излизай… (Като поглежда към вратата на Рали) Боже, до какво доживях! Боже, какво трябваше да видя!
ГЛАСЪТ НА РАЛИ (все по-гневен). Да се махаш оттук! Върви си! Излез от къщата ми! (Влиза Павли смутен, на вратата се показва Рали) Ще ми се заканва пък! Ти ли ще ме уплашиш? Да си събираш ума в главата, че знаеш ли се? (Влиза си)
БОРЯНА. Павле, какво има?
ПАВЛИ (сяда на миндеря).
БОРЯНА. Що се карате, Павле?
ПАВЛИ. Казах му като на брат: бате, моля ти се, съгласи се, помогни ми. А той… Да им работя като роб, да се мъча за тях… Добре! Аз знам какво ще правя!
БОРЯНА. Павле, не се мъчи тъй. Недей, Павле.
ПАВЛИ. Защо каза на тати, че съм знаял де са парите? Сега с празни ръце къде?
БОРЯНА. Не искам да приказваш за тез пари, Павле. Пък и баща ти…
ПАВЛИ. Какво?
БОРЯНА. Може да се възвърне баща ти.
ПАВЛИ. Баща ми ли? Той не е човек, а камък…
БОРЯНА. Не думай тъй за баща си, Павле. Добър е той. И що мислиш толкоз? На други може да не вярваш, на мене не вярваш ли? Павле, ти не знаеш Боряна каква е. Ако Боряна ти е пристанала, ако Боряна ти се е врекла, никой не може да я раздели от тебе. Чуваш ли? ПАВЛИ. Борянке… тъй кажи… тъй кажи.
БОРЯНА. Тук ще стоя, тук, тук, тук. То лошото ще се мине, Павле! И ний ще си се вземем и ще си живеем наедно, ще си се обичаме.
ПАВЛИ. Борянке…
БОРЯНА. И никой, никой няма да ни раздели. Разбра ли? Засмей се сега! (Милва го по косата) Не се мръщи, че ставаш грозен. Хайде де, засмей се! Засмей се! (Павли се засмива) Ха тъй. (Смее се)
ПАВЛИ. Борянке… Борянке… (Прегръщат се)
По стълбите се чуват стъпки. Павли и Боряна се изправят. Влиза Елица.
ЕЛИЦА. Каруци идат! Две каруци слизат от баиря!
БОРЯНА. Тате! Тате иде!
ПАВЛИ. Иде ли?
БОРЯНА (на Павли). Ела да видим! Ела!
ВИДА (влиза). Какво има? Какво има?
БОРЯНА. Тате иде, тате! (Излизат)
РАЛИ (влиза). Какво било?
ВИДА. На оназ баща й идел.
РАЛИ. Остави ги ти тях, не ми трябва никой. Стария гледай ти. Де е той?
ВИДА. Долу слезе. В одаята си е.
РАЛИ, Нямал пари, а? Видя ли как светна лирата в пръстите му, като въглен! Една била само, друга нямал. Една ли е, една ли е, колко са те! (На Вида) Хайде не стой, върви. Не им се меси в разправиите, не ти трябва кой дошел, кой отишел. Него гледай ти. Хайде върви.
ВИДА. Отивам.
РАЛИ. И онез двамата гледай. Защо Павли върви все по петите ми? Андрея трябва да го учи — да гледа какво правя. Искат да ме измамят, искат да ме изиграят! Да имат да вземат? Аз ли? Ще видят те какво ще направя аз. Хайде върви!
ВИДА. Иде някой.
РАЛИ. Кой е.
ВИДА (ослушва се в стъпките). Онзи ще е, Андрея.
РАЛИ. Върви ти, върви! (Спира се на вратата, дочаква да види кои идат, след туй си влиза)
ВАСИЛ ВАКЛИН (влиза). А! Ралювице! Тук ли си? Тичай, че Вълчан Нанов иде!
ВИДА. Иде ли? У, чакай да ида да видя.
ВАСИЛ ВАКЛИН. Иди, иди. Иди го посрещни.
Вида излиза, веднага след нея влизат Андрея и Едрю.
ВАСИЛ ВАКЛИН. Брей! Изплашиха се женорята. (Поглежда през прозореца) Глей ги, глей ги… цвърчат като врабчета, кога видят дуган. Страшен човек тоз Вълчан ей!
АНДРЕЯ. Цар е туй, какво мислиш. Само като кажат: Алфатарския цар иде! — туй стига да скочат и да тръгнат да го гледат като мечка. Човекът плаши хората с името си. Цар! (На Васил Ваклин) Ти гледай там кога ще се зададе и кажи.