Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)
- Автор: Бекуит Майкъл Бърнард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Милева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)». Краткое содержание книги:
Проследяване на напредъка
Едно от нещата, за които се оглеждаме по пътя, са „знаците“, че се справяме добре; в края на краищата, ако сме сериозно отдадени на духовната си практика, нормално е да очакваме индикатори за успех. За наше щастие вселената откликва доброжелателно, като постоянно ни осигурява тази обратна връзка.
Един сигурен знак за напредък е, че вече не се възгордяваме от похвалите, нито униваме, ако ни критикуват. Няма как да приемем лично и положителното, и отрицателното, когато сме осъзнали, че една от функциите на егото е да изисква внимание, за да продължава да усеща съществуването си. С все по-отслабващата му хватка забелязваме, че похвалите и укорите не ни засягат така, както преди.
Вторият знак за напредък е лекотата, с която искрено прощаваме на себе си и на другите. Обидата, ненавистта и желанието за отмъщение отстъпват пред състраданието и готовността да простим. Не отдаваме голямо значение на нуждата да бъдем прави и всъщност започваме да изпитваме благодарност към онези, от които сме се почувствали наранени, тъй като те ни разкриват в кои области все още сме привързани, стремим се към контрол и се противопоставяме на промяната. Освен това оставяме другите да бъдат себе си, без да изпитваме нужда да ги коригираме и манипулираме. Вече не вярваме, че те са дошли на този свят, за да ни допълват и да ни правят щастливи, защото разбираме, че никой не може да е причина за щастието ни и никой не принадлежи другиму.
Нараства и благодарността ни към хората, които са до нас, докато израстваме — а този процес може да е доста объркан — и все повече си позволяваме да бъдем уязвими и видени такива, каквито сме.
Медитацията — изкуството да отразяваме истинското си лице
Ако искаме да отидем някъде, да речем на Каймановите острови, можем да стигнем дотам с кораб, катамаран или самолет. По подобен начин до трансформацията има средства с различна скорост и ефикасност — изборът е наш. Ако искаме да спрем по пътя и да се полюбуваме на пейзажа, няма проблеми. Ако желаем да стигнем по-бързо, ще изберем по-експедитивно средство и по-пряк маршрут.
Най-резултатно за вътрешната трансформация е практикуването на медитация. Докато наблюдаваме как мислите и емоциите идват и си отиват, ние осъзнаваме, че не сме тези мисли и емоции. Виждаме, че всичко е в процес на промяна — нищо не остава едно и също — освен този, който наблюдава промяната както отвън, така и във вътрешния пейзаж на ума. Този вътрешен свидетел е измерение на нашата истинска същност. Ако погледнем в себе си, няма да открием счетоводител, актриса, писател, съпруг, съпруга, майка, баща, дъщеря или син — нито дори духовно търсещ! Там е единствено Аз-ът, който няма име, нито определение. Това е съзнанието, нашата душа, онова, което Буда нарича Свидетеля. В медитацията имаме възможността да наблюдаваме ума, да се запознаем отблизо с разнородното му съдържание и да изживеем неговата изначална яснота, сила и покой. Благодарение на нея се научаваме съзнателно да използваме ума, вместо да бъдем използвани от него. Както мъдро казва Ошо:
— „Помнете, като роб умът е чудесен и много полезен. Но като господар е опасен“.11
— Медитацията присъства във всички духовни традиции и е изящна практика за отваряне на сърцето към себе си и другите. Тя е вятърът, който отмята назад косите ни и ни позволява може би за пръв път да зърнем истинското си лице — както казват дзен-будистите, „лицето, което сте имали, преди да се родят родителите ви“ — вашата естествена доброта. В това ново усещане за спонтанност се чувстваме много по-комфортно, защото долавяме, че вътрешната благост е отражение на спонтанната доброта на вселената. Докато светът на явленията се върти и разкрива непрестанно променящия се пейзаж от събития, вътрешното щастие остава неизменно, защото не зависи или не е свързано единствено с външните аспекти на живота. Ние оставаме здраво вкоренени в това, което не се променя — вечния Дух на живота, от който сме дошли.
11
Osho, „Intelligence: The Creative Response to Now“.