Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Елфите на Шанара
Елфите на Шанара - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Елфите на Шанара

Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:

Рен Омсфорт се отправя на път да изпълни мисията, дадена и от сянката на друида Аланон. Търсенето на елфическия народ се оказва трудно, въпреки, че по пътя намира нови приятели. Намирането му от своя страна води до нови въпроси и нови трудности. Оказва се, че Рен, заедно с още няколко души, трябва буквално да върне елфите в Четирите земи, като пътя назад е още по труден и опасен от този към тях.
1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 181
Перейти на страницу:

Рен трепна. Беше осъзнала, че вижда нещо по-тъмно и по-бързо, излизащо от тъмнината към скалите и идващо право към нея. Тя премигна, за да се увери, после бързо отстъпи и посегна надолу, за да събуди Гарт. Грамадният Скитник скочи веднага на крака. Те заедно се взряха във въздушното пространство над Разлива, наблюдавайки как черното нещо приема форма. След няколко секунди установиха, че е Рок, който, махайки с крила, се носеше към огъня като привлечен от пламъците молец. Той профуча над скалата и се обърна отново назад. Очертанията му едва се виждаха на слабата светлина. Рокът прелетя два пъти над тях, връщайки се всеки път, като че ли изследваше какво има долу. Рен и Гарт наблюдаваха безмълвно, неспособни да направят каквото и да било.

Накрая Рокът се спусна надолу право към тях. Масивното му тяло профуча така близо над главите им, че можеше да ги сграбчи и вдигне с големите си нокти, ако пожелаеше. Рен и Гарт се проснаха на земята, за да се спасят и гледаха втренчено, когато птицата кацна удобно на ръба на скалата. Рокът представляваше гигантско създание с черно тяло и огненочервена глава, а крилата му бяха по-големи от тези на птицата, от която Рен едва бе се спасила преди няколко дни.

Рен и Гарт се изправиха отново на крака и се изтупаха.

Един мъж беше възседнал Рока, закрепен с ремъци от кожен хамут. Те наблюдаваха как мъжът освободи ремъците и се плъзна плавно на земята. Той застана до птицата и няколко секунди ги разглежда. После тръгна напред. Той беше дребен и прегърбен. Беше облечен с туника, панталони, ботуши и носеше на ръцете си кожени ръкавици. Вървеше със странна, люлееща се походка, като че ли тази задача не беше съвсем лесна за него. Чертите му бяха на Елф, строги и резки, а лицето му беше дълбоко, набраздено. Беше голобрад, а кестенявата му коса беше късо подстригана и леко прошарена. Свирепи черни очи мигаха към тях с алармираща бързина. Той спря, когато стигна на дузина фута от двамата.

— Вие ли запалихте този огън? — запита той. Гласът му беше пронизителен и остър.

— Да — отговори му Рен.

— Защо направихте това?

— Защото така ми беше казано.

— Така ли? А от кого, ако нямате нищо против?

— Изобщо нямам нищо против. Усойницата ми каза да го запаля.

— Кой? — попита той и очите му замигаха два пъти по-бързо.

— Една стара жена, една пророчица, с която говорих в Гримпен уърд. Тя се казваше Усойницата.

— Гримпен уърд. Уф! — изсумтя дребният мъж. — Никой, който е с всичкия си, не отива там. — Той присви устни. — Е, и защо тази Усойница ви каза да запалите огъня, а?

Рен въздъхна нетърпеливо. Беше чакала три дни да дойде някой и умираше от желание да разбере, дали този крив дребен приятел беше лицето, което тя очакваше, или не.

— Позволете първо да ви попитам нещо — отвърна тя. — Имате ли име?

— Може и да имам — отвърна намръщено дребният мъж. — Защо не ми кажете първо вашите?

— Аз се казвам Рен Омсфорд — отвърна Рен, поставяйки предизвикателно ръце на хълбоците си. — Това е моят приятел Гарт. Ние сме Скитници.

— Ха, значи така? Скитници значи? — Дребният мъж се засмя, сякаш се забавляваше от някаква своя, лична шега. — — Както изглежда, взела сте малко и от елфите.

— Вие също — отвърна тя. — Как се казвате?

— Тайгър Тай — каза другият. — Поне така ме наричат всички. Добре, мис Рен. Ние се представихме един на друг и се поздравихме. Но какво правите тук и защо сте запалили този огън?

— Може би за да ви накараме да дойдете с вашата птица, ако сте тези, които могат да ни заведат при елфите — отвърна с усмивка Рен.

Тайгър Тай изсумтя и се изплю.

— Тази птица е Рок, мис Рен и той се казва Дух. Най-добрият от всичките. А няма никакви елфи. Всеки знае това.

— Не всеки — възрази Рен. — Някои мислят, че има. Аз съм изпратена да проверя, дали това е така. Можете ли вие и Дух да ни помогнете?

Настана дълго мълчание, Тайгър Тай смени една дузина пъти изражението на лицето си.

— Грамаден мъж е вашият приятел, нали? Виждам, че вие му казвате с ръце какво си говорим. Обзалагам се, че чува по-добре от нас. Той направи пауза. — Коя сте вие, мис Рен, и какво ви засяга дали има елфи или не?

Убедена, че той е този, за когото е бил предназначен сигналният огън и че просто не иска да каже нищо, докато не разбере с кого си има работа, тя му каза за своя произход, разкривайки, че е дете на елф и Скитник и че търси някакво свързващо звено със своето минало. Извести го за своята среща с духа на Аланон и за друидското поръчение да отиде да търси липсващите елфи, да открие какво е станало с тях и да ги върне в света на Човека, така че те да вземат участие в битката срещу Шадуините.

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)