Кладенецът на възнесението

Направи опит да се овладее и си пое няколко пъти дълбоко дъх. После отново излезе на улицата. Беше съвсем близо до целта си — малка шатра, откъм която долиташе лай и скимтене.

Търговецът, който се навърташе край клетките и огражденията, беше мърляв, с рунтава коса само от едната страна на главата. Дясната. Вин поспря и го погледна, опита се да определи дали странната прическа се дължи на заболяване или рана, или е плод на собствените му предпочитания.

Щом я забеляза, мъжът се оживи, изтупа се от прахоляка и се приближи усмихнато. Държеше се сякаш нито е чувал, нито го е грижа за армията отвън.

— Ах, млада госпожице — поде той. — Кутренце ли искате? Имам няколко сладки калпазанчета, които не може да не ви харесат. Ето, нека ви покажа. Ще се съгласите, че не сте виждали по-мили създанийца.

Докато мъжът се навеждаше да улови едно кутре, Вин скръсти ръце и каза:

— Всъщност търся овчарка.

Търговецът вдигна глава.

— Овчарка, госпожице? Туй не е куче за момиче кат’ вас. Зли и лоши създания. Нека ви предложа едно пухче. Много мило куче, че и умно.

— Не — спря го Вин с рязък глас. — Искам овчарка.

Мъжът спря отново, изгледа я и се почеса по срамните части.

— Е, ще видя какво мога да направя…

И тръгна някъде зад шатрата. Вин зачака търпеливо, смръщила нос от тежката животинска миризма. След малко мъжът й доведе завързано на каишка куче. Беше съвсем малка овчарка — сладка, с покорни очички и явно кротък темперамент.

— Най-доброто от котилото — похвали го търговецът. — Чудесно другарче за едно младо момиче. И ще стане отличен ловец. Тези вълчаци имат по-остър нюх от дивите животни.

Вин посегна към кесията, но погледна кученцето в очите и спря. Изглеждаше така, сякаш й се усмихва.

— О, в името на лорд Владетеля! — възкликна тя, заобиколи търговеца и тръгна към ограденото място с големите кучета.

— Господарке? — подвикна объркано зад нея търговецът.

Вин огледа кучетата. В дъното забеляза едър сиво-чер екземпляр. Беше вързан с верига за един кол, гледаше я навъсено и от гърлото му се чуваше ниско ръмжене.

Вин го посочи.

— Колко искаш за онова отзад?

— За онова? — повтори търговецът. — Мила ми господарке, това е куче пазач, обучено. Нощем ги пускат в дворовете на благородниците. Ще нападне всеки, когото срещне! Не съм виждал по-зло създание!

— Идеално — каза Вин и извади няколко боксинга.

— Мила ми господарке, не мога да ви продам такова чудовище. Не е възможно. Ами че то тежи повече и от вас!

Вин кимна, дръпна вратата на кошарата и тръгна към кучето. Търговецът нададе предупредителен вик, но Вин не се спря. Кучето започна да лае като побесняло и се хвърли към нея.

„Прощавай“ — помисли Вин, разпали пютриум, наведе се, замахна светкавично и стовари юмрук върху косматата глава.

Животното млъкна, краката му се подгънаха и то тупна на земята. Търговецът стоеше до нея, зяпнал от почуда.

— Каишката — нареди Вин.