Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
Изсмукването на сила от пютриема увеличаваше размера на мускулите му и го караше да изглежда по-силен. Но въпреки допълнителната сила, докато свърши с копаенето, дрехите му бяха покрити с пот и прах. Той претърколи трупа в гроба и постоя мълчаливо над него. Мъжът, когото погребваше, беше обикновен трудолюбив селянин.
Сейзед прегледа религиозния си металоем за подходяща молитва. Първо извика общия списък — от каталог, който сам бе създал. Избра подходяща религия и извлече подробни спомени и описания за прилаганите от нея ритуали. Познанията изникнаха в ума му също толкова пресни, колкото в мига, когато ги бе запаметявал. Щяха да избледнеят с времето, подобно на спомените — но той възнамеряваше да ги прибере в медния металоем, преди това да се случи. Това бе един от основните похвати на Пазителите — метод, с чиято помощ те съхраняваха в себе си огромни количества информация.
Днес сведенията, на които се спря, бяха за ХаДах, южняшка религия с бог земеделец. Подобно на повечето религии, подлагани на гонения по времето на лорд Владетеля, вярата в ХаДах бе изчезнала преди стотици години.
Според правилата на древната погребална церемония Сейзед отиде до близкото дърво — по-скоро висок храст, каквито наоколо имаше доста, откърши дълъг клон, отнесе го при гроба и го забоде откъм главата на трупа. Изправи се и почна да зарива.
Селяните го гледаха с тъпи погледи. „Обезверени хорица“ — помисли Сейзед. Източната област беше най-слабо заселената, но и най-размирната от всичките пет Вътрешни области. Мъжете в групата отдавна бяха прехвърлили зряла възраст. По-младите бяха записани насилствено в някоя от многобройните армии и бяха положили костите си в отдавна забравени безсмислени сражения.
Трудно беше да се повярва, че съществува нещо по-лошо от гнета на лорд Владетеля. Сейзед се опитваше да си внуши, че мъките на тези хора са на приключване и че скоро ги очаква по-добър живот — нали за това се бяха борили той и другарите му. Но беше виждал селяни, принудени да убиват други селяни, и гладуващи деца, след като местен деспот бе решил да „реквизира“ всички хранителни запаси. Беше виждал върлуващи убийци само защото патрулите на лорд Владетеля вече не охраняваха каналите. Беше виждал хаос, смърт, омраза и безредие. И не можеше да не признае, че донякъде вината за това е и негова.
Продължи да зарива гроба. Беше получил образование като книжник и домашен прислужник, после бе станал териски стюард, тоест един от най-търсените и престижни слуги в Последната империя. Ала сега това не означаваше нищо. Никога не бе копал гроб, но се опита да го неправи както трябва и да зарива трупа с нужната почтителност. За негова изненада по средата на тази работа селяните му се притекоха на помощ.
„Може би все пак има някаква надежда“ — помисли Сейзед, докато даваше лопатата на един от тях. Когато приключиха, над гроба се подаваше само върхът на откъртения клон.
— Това що го направи? — попита Теур и посочи клона.
Сейзед се усмихна.
— Така изисква религиозният ритуал. А сега бъди така добър да изслушаш и молитвата.
— Молитва? Това нещо от Стоманеното министерство ли иде?
Сейзед поклати глава.
— Не, приятелю. Тази молитва е от далечни времена, отпреди лорд Владетеля.
Селяните се спогледаха намръщено. Теур се почеса по сбръчканата брадичка. Но не промълвиха нито дума, докато Сейзед рецитираше хадахската молитва. След като приключи, той се обърна към тях:
— Имало някога една религия, казвала се ХаДах. Може дори някои от предците ви да са я почитали. Ако искате, мога да ви науча на нея.
Те мълчаха. Десетина души: няколко възрастни мъже, останалите — жени на средна възраст. Имаше само един млад мъж, с дървен крак. Сейзед бе удивен, че е изкарал толкова дълго в плантацията. Повечето господари убиваха инвалидите, защото ги смятаха за непригодни.
— Кога ще се върне лорд Владетеля? — попита една жена.
— Не мисля, че ще се връща — отвърна Сейсед.
— Защо ни изостави?
— Сега е време на промени — рече Сейзед. — Може би ще е добре да научите някои други истини, други възгледи.
Те пристъпваха смутено от крак на крак. Сейзед въздъхна. Тези селяни бяха научени да свързват вярата със Стоманеното министерство и принудителите. Скаа не се интересуваха от религия — освен ако трябваше да я избягват.