Кладенецът на възнесението

Оживеният пазар й се стори странен. Тя излезе на улица Кентън, облечена с обичайните си панталони и широка риза, и си припомни времето отпреди Рухването. Тогава това бе тих уютен пристан за средната класа и място за луксозни шивашки работилници.

След като Елънд премахна ограниченията за скаа търговците, улица Кентън започна да се променя. Изпълни се с разноцветни сергии, навеси и колички с чадъри. За да се нагодят към вкусовете на новата си клиентела, състояща се от скаа работници, търговците бяха променили методите си. Докато преди стоката се излагаше на луксозни, добре подредени витрини, сега се чуваха кресливи възгласи, надавани от наети викачи, имаше дори фокусници, които се опитваха да привлекат вниманието на минувачите.

Обикновено Вин избягваше многолюдните улици, а днес положението бе по-тежко от обичайното. Пристигането на армията бе породило трескаво купуване и запасяване, хората бързаха да се подготвят за неизбежното. Атмосферата бе потисната. Имаше по-малко фокусници и музиканти, но пък повече крясъци. Елънд бе наредил да се барикадират всичките осем градски порти и вече никой не можеше да избяга. Вин се чудеше колцина от хората по улицата вече съжаляват за решението си да останат.

Вървеше със забързана походка, за да прикрие нервността си. От съвсем малка не обичаше уличните тълпи. Сигурно защото не беше никак лесно да следиш всички едновременно. Предпочиташе да се придържа към сенчестите ъгли, встрани от множеството, да се притаи и да изскочи само ако е видяла изпусната монета или захвърлен къшей хляб.

Сега беше различна. Опитваше се да крачи с изпънат гръб и се стараеше да не свежда поглед и да не се озърта за подходящо скривалище. Напоследък се справяше по-добре с това, но все пак тълпите й припомняха за отминалите времена. Събуждаха в нея една задрямала, но не и изчезнала част.

Сякаш в отговор на мислите й в тълпата се стрелнаха няколко хлапета, гонени от виковете на едър мъжага с престилка на пекар. В новия свят на Елънд все още имаше бедни дечица. Но сега, когато скаа бяха по-добре платени, улицата не изглеждаше тъй опасна за тях. Имаше повече джобове за претършуване, повече хора, които да отвличат вниманието на дюкянджиите, повече огризки, повече ръце, които да пускат милостиня на просяците.

Не беше лесно да си припомни детството сред всички тези промени. Децата от нейното време бяха тихи и смълчани и обикновено излизаха нощем да ровят боклуците. Само най-смелите дръзваха да посягат към кесии — за благородниците животът на скаа не струваше пукнат грош. Неведнъж като малка Вин бе виждала аристократи да убиват деца само защото са ги подразнили с нещо съвсем дребно.

Законите на Елънд не бяха премахнали бедността — нещо, което той толкова много искаше, — но поне бяха подобрили живота на уличните хлапета. Тъкмо за това — както и за много други неща — тя го обичаше.

В тълпата все още се срещаха благородници — хора, убедени от Елънд или от обстоятелствата, че парите им ще са на по-безопасно място зад градските стени. Изглеждаха отчаяни, слаби, примирили се с опасността. Вин проследи с поглед един от тях, заобиколен от цяла група стражи. Той дори не я погледна, дрехите я правеха да изглежда като всички останали на улицата. Нито една благородна дама не би се облякла като нея.