Избраниците
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Избраниците». Краткое содержание книги:
— Ако продължаваш да скимтиш — предупреди мъжът, — ще ти избия зъбите. Сериозно говоря. Няма да е лесно, но ще си струва.
Сара млъкна и за момент и двамата останаха неподвижни. На мъжа му харесваше да седи така, опънал устната на момичето до болка. Чувстваше се, сякаш изживяват някакъв наистина интимен момент насред оживената улица.
Сетне въздъхна, като човек, който с неохота трябва да се откъсне от някое занимателно списание. Изправи се и дръпна Сара. Дискменът й падна. Мъжът му хвърли един поглед и го остави на земята.
— Довиждане и лека нощ, добри хора — обърна се към тълпата пред магазините. — Ще гниете в ада, а аз с удоволствие ще ви изпратя там.
Отново стисна устната на Сара с една ръка, докато вдигаше плика с книгите.
— Сега обаче имам среща. Трябва да вървя.
Тръгна с бързи, широки крачки и повлече Сара към страничната уличка, където беше паркирал колата си. Тя нямаше друг избор, освен да го придружи. Той бе висок и много силен.
Когато стигнаха колата, той отвори задната врата, хвана момичето за косата и се взря в лицето му. Тази близост пропъди всички вредни мисли от главата й.
— Хайде, мила — подкани я той. — Каляската ни чака.
Сетне я удари с все сила с глава в челото.
Преди да изпадне в безсъзнание, на Сара й мина една прозорлива мисъл. На нощната си масичка тя държеше тефтерче, в което записваше подобни умотворения. Някои от последните бяха свързани със секса — задъхани размисли за една част от битието, която още не беше изпитала, но знаеше, че й предстои да опознае. Повечето бяха перифразирани реплики на Саян, но тя използваше и собственото си въображение, а също размишляваше върху неща, чути по телевизията или прочетени в някое не съвсем неприлично списание.
Бележникът беше скрит, но не твърде добре. След смъртта й родителите й щяха да го намерят и да разберат, че случилото се тази вечер е било предопределено.
Нина не знаеше тези подробности, но описа именно това събитие. Когато разказа каквото й бе известно, вдигна чашата си и я пресуши на един дъх. Чашата на Занд оставаше недокосната.
— Четирима свидетели твърдят, че са видели Сара на пейката между 19:12 и 19:31. Описанията им за мъжа до нея са от рода на „Обикновен, може би висок“, „Мамка му, не знам“ и „Ами, к’во да ви кажа, няк’ъв мъж“. Нямаме никакви данни за възрастта или цвета на косата му, макар че двама свидетели твърдят, че бил белокос, а други двама — че бил рус. Двама казват, че носел дълго палто, един — че бил със спортно яке. Никой не е видял кога са тръгнали, макар че наоколо е имало стотици хора. Ако мъжът е прекарал известно време в книжарницата, преди да я заговори, никой не го е забелязал там. Един свидетел видял кола с неопределени цвят и марка в най-близката пряка. Възможно е да е преместил някой контейнер, за да скрие номерата — това е доста хитро, макар че, за да го направи, трябва да е бил дяволски самоуверен. Всеки е могъл да върне контейнера на мястото му, освен това там паркирането е забранено. В 20:15 колата вече я нямало.
Бащата пристигнал в 21:07. Спрял на обичайното място и зачакал. Тъй като нито дъщеря му, нито Саян Уилямс се появили, той отишъл в ресторанта. Там му казали, че в заведението не са влизали лица, отговарящи на описанието, но имали отказана резервация на името на Уилямс. Той се обадил на майката на другото момиче и научил, че вечерята била отменена в последния момент поради повреда на колата им. Автомобилът е проверен, но не може да се каже със сигурност, че е повреден умишлено.
Майкъл Бекър поискал да говори с момичето.
Накрая тя му казала, че Сара й оставила съобщение да не тревожат татко й. Щяла да убие времето и да се яви на обичайната среща. Той обиколил цялата улица, но не открил и следа от дъщеря си. Накрая стигнал до книжарницата на „Барнс и Нобъл“ и видял дискмена под пейката. Апаратът със сигурност е неин, защото името й е било изписано на него и защото той лично й го е купил. Вътре имало диск на любимия й състав. Била окачила техен постер на стената в стаята си. Бекър веднага се обадил в шерифството, на полицията, а също и на своя агент, което е малко странно. Сигурно си е помислил, че дъщеря му може да е загазила с ченгетата. Обадил се на жена си и й заръчал да си стои вкъщи, в случай че дъщеря им се прибере с такси.
Целият район бил претърсен. Нищо. На дискмена няма други отпечатъци, освен на момичето. Около пейката има стотина фаса, но нямаме представа дали престъпникът е пушач. На един от свидетелите му се струва, че го видял да пуши, затова в момента някой нещастник в лабораторията взима ДНК-проби от цял куп угарки.