Избраниците
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Избраниците». Краткое содержание книги:
Проблемът дойде, когато пристигнаха на уреченото място в уречения час. Саян я нямаше. Майкъл Бекър огледа улицата във всички посоки.
— Добре, къде е митичната госпожица Уилямс? — промърмори, барабанейки по кормилото.
Напоследък поредицата, която пишеше за „Уорнър“, не вървеше и той беше доста нервен. Сара нямаше представа какво точно не е наред, но знаеше, че баща й вярва, че съществуват безброй начини нещата да тръгнат на зле и само един — да поемат в правилната посока. Тя бе видяла проектите и той дори й беше дал да гледа някои откъси, следейки реакциите й като средностатистическа представителка на аудиторията. Накрая — и за своя най-голяма изненада — Сара установи, че сериалът е доста сносен. Всъщност дори по-добър от „Бъфи“ или „Ейнджъл“. Личното й мнение, което пазеше само за себе си, бе, че „Бъфи“ е пълна глупост и че по-възрастният англичанин изобщо не изглежда като Хю Грант, както може би си мислеше. Действието в „Мистерии“ бе по-реалистично, по-динамично и не беше плачливо. Освен това неговият проект (макар че Сара не го осъзнаваше) се основаваше до голяма степен върху наблюденията на Майкъл Бекър върху собствената му дъщеря.
— Ето я — рече Сара и посочи навън.
Баща й се намръщи:
— Не я виждам.
— Ето там, под онази лампа, точно пред „Хенеси и Ингълс“.
В този момент някакъв тъпанар наду клаксона зад тях и баща й се извърна да го изгледа заплашително. Той почти никога не избухваше вкъщи, но понякога доста се нервираше навън. Сара съзнаваше, че това е нещо нормално, но сега се боеше, че той ще излее гнева си не върху когото трябва. Явно обаче не си даваше сметка, че основната грижа на бащите е да пазят децата си.
Тя отвори вратата и изскочи навън.
— Хайде, ще изтичам дотам. Ти карай.
Майкъл Бекър наблюдаваше със стиснати зъби нахалника с крайслера, който се шмугна покрай тях.
Когато се обърна, лицето му се промени. За момент нямаше вид, сякаш главата му е пълна само с рейтинги на телевизионни предавания и демографски извадки. Той просто изглеждаше уморен, като че имаше нужда от солидна доза кофеин, този неин баща.
— Чао — каза Сара и му намигна. — Да получиш сърдечен удар, докато се прибираш.
Той погледна часовника си:
— Няма да имам време. Може би малък проблем с простатата. Ще се видим в девет.
— Точно в девет. Аз идвам винаги навреме. Ти си този, който закъснява.
— Хайде, малката. Пазибожето да е с теб.
— И с теб, татко.
Тя затвори вратата и изчака баща й да потегли. Той й махна, сетне изчезна — погълнат отново в света на хора, които купуваха думи на килограм и не знаеха какво искат. Докато го гледаше, Сара си даде сметка за едно — бизнесът нямаше да завърти и нейната глава.
Саян, разбира се, не беше под лампата.
Сара се бе престорила, че я вижда, за да отпрати баща си. След десет минути, когато джиесемът й иззвъня, приятелката й още я нямаше.
Сара вдигна телефона. Беше Саян.
Обаждаше се от колата на майка си на Сънсет Булевард и се отегчаваше до смърт. Чуваше се и гласът на майка й, която ругаеше някакъв автомонтьор. При вида на двете в главата на горкия човек сигурно се прожектираха сцени от порнофилм. Сара се надяваше да си дава сметка не само за факта, че фантазиите му няма да се реализират, ами и че тежко ще си изпати, ако не поправи колата на момента.
Саян нямаше да дойде навреме. Така Сара изпадаше в затруднено положение. Баща й сигурно още не се беше прибрал, а когато влезе вкъщи, веднага щеше да хване телефона и да се обади на партньора си Чарлс Ван за някакво доработване на проекта. На следващия ден предстоеше доста разгорещено обсъждане на закуска с безкофеиново кафе и омлети с ниско съдържание на холестерол. Тя знаеше, че баща й се бои от този тип срещи повече от всичко на света, защото никога не закусваше и мразеше да се преструва, че яде сутрин, като човърка хляба или дрънка с приборите. Сара не искаше да го стресира допълнително, още повече че малката й сестра, Мелани, вдигаше достатъчно шум.