Игра на сенки (Приказки за любовта)

С притихнали очи бащата на цветята приветливо и изследователски наблюдаваше скромното чудо, на него всеки цвят, почервенявайки, изпращаше до сърцето своя вечерен поздрав като поруменяваше и с чувствително съучастие дишаше ароматите на настъпващия сезон, долавяше по усет своята напрегната готовност и сладостното, трескаво развиващо тръпки на очакване на нетърпеливите зародиши.

Светът е станал по-малък — мислеше той с едно сияние от усмивка. Този стар човек цял живот беше в хиляди дейни отношения, заемал високи длъжности и бе пропътувал света, винаги отново бе съхранявал в сърцето си копнежа както Гьоте да обхване заедно в сърцето си всичката слънчева светлина и всички морски брегове, всички мечти; сега той се бе намерил ограничен в тясната площ на своята градина, където дървета и треви, храсти и лехи му бяха близко познати и собствени, обграждани с грижи от него, измислени и създадени пак от него, оформени и ръководени живеят, а изобилието им не бе ограничено, една леха с рози беше по смисъл и идеи толкова малко неизчерпаема, колкото морския бряг и широкия свят. Да притежаваш всичко, беше ограничение, да разбираш всичко, бе отказ и да трябва да се откажеш от всичко, той търсеше обяснение в човешката усмивка и в молитвената вглъбеност.

Неандер бавно крачеше около лехите, чак до мястото, където между храстите алеята бе посипана с чакъл, а те я обграждаха плътно, изведнъж стигаше до каменната стълба, след което преминаваше в долната градина. Там небето и безграничният простор проникваха в тясното световно пространство на обраслия с храсти кът и през градини, дървета, храсти, поляни, зелени и сини планински вериги погледът се възправяше надалеч срещу проветривия свят, на чиито край далечни и достойни се издигаха Алпите. Същата светлина, която озаряваше бедните цветни сестри на магнолията, сега там се лееше нашироко, със същото вълшебство на приоблачните и снежни планини. Извън вечерния свят на поляните и планинските гори, диамантена, планината гореше в неземно вълшебство. Приказни постройки от стъкло и благородни камъни, от блуждаещи светлинни огньове, пронизани, несвързани със земята, а високо над омарата на далечината искрящи планински била, братски свързани с приоблачните върхове.