Кръвни братя

Усмивката й бе изпълнена с енергия и интерес, когато сложи бележника в скута си и отгърна на чиста страница.

— Е, кажи ми, Кал, какво се случи на седми юли хиляда деветстотин осемдесет и седма, деветдесет и четвърта и две хиляди и първа година.

Диктофонът го накара да изпита… неудобство.

— Направо по същество, а?

— Обичам да научавам нови неща. Седми юли е твоят рожден ден, както и на Фокс О’Дел и Гейдж Търнър, родени в същата година като теб, с които сте отраснали заедно в Хокинс Холоу. Прочетох статии за теб, О’Дел и Търнър, в които се твърди, че вие сте отговорни за инцидента, изправил на нокти местната пожарна на единадесети юли осемдесет и седма, когато началното училище пламнало, както и че заслугата за спасяването на живота на Мериън Листър, която е била в сградата по това време, е ваша.

Тя продължи да го гледа в очите, докато говореше. Стори му се интересно, че не се налага да прави справка в записките си и явно не се нуждае от миг почивка.

— Според първоначалните доклади вие сте били заподозрени в умишлено причиняване на пожара, но било доказано, че вината е на самата госпожица Листър. Получила е изгаряния втора степен на близо тридесет процента от тялото, както и мозъчно сътресение. Ти и приятелите ти, три десетгодишни момчета, сте я измъкнали навън и сте се обадили на противопожарната служба. В онази година госпожица Листър е била на двадесет и пет години, преподавателка на четвърти клас, без криминално досие и данни за психично заболяване. Вярна ли е цялата тази информация?

„Излага фактите в хронологичен ред“, забеляза Кал. Поне онези, които бяха известни. Но сред тях не присъстваше неописуемият ужас, когато бяха влезли в горящата сграда и бяха заварили симпатичната госпожица Листър да се хили идиотски и да тича през пламъците. Или какво бе да я гонят по коридорите, докато дрехите й горят.

— Получила е нервен срив — отвърна Кал.

— Очевидно. — Усмивката на Куин не изчезна, когато повдигна вежди. — Освен това, през същата седмица е имало десетина сигнала на телефон деветстотин и единадесет за домашно насилие, повече, отколкото през последните шест месеца в Хокинс Холоу. Имало е две самоубийства и четири опита за самоубийство, безброй нападения, три разказа за изнасилвания и шофьор, блъснал пешеходец и избягал. Няколко жилища и офиси са били вандалски опустошени. Никой, буквално никой от хората, замесени в което и да е от документираните деяния, няма ясен спомен за тях. Говори се, че в града е настъпила масова истерия или халюцинации, породени от неизвестна заразна болест, предавана чрез храната или водата.

— Доколкото си спомням, бях десетгодишен и изплашен до смърт.

Тя прие думите му с кратка лъчезарна усмивка.

— Разбира се. — Усмивката изчезна. — Бил си на седемнадесет през деветдесет и четвърта, когато през седмицата около седми юли е настъпила… да кажем, нова криза. Трима души са били убити, единият — обесен в парка, а никой не се е явил като свидетел или за да направи самопризнания. Имало е изнасилвания, побои и самоубийства, две къщи са били изгорени до основи. Има сведения, че ти, О’Дел и Търнър сте успели да натоварите някои от ранените и пострадалите в училищния автобус и да ги транспортирате до болницата. Точни ли са фактите?