Кръвни братя

„Истината, каза си Куин, но не цялата истина.“

— Виждал ли си момчето с червените очи?

Разтърсен, Фокс остави бирата, която бе повдигнал, за да отпие.

— Много рязък преход.

— Може би. Но не отговори на въпроса ми.

— Ще ти дам отговор след малко размисъл. С Кал имаме известни разногласия.

— Не си сигурен дали одобряваш идеята той или който и да е да разговаря с мен за нещата, които се случват тук.

— Не съм сигурен с каква цел събираш информация. Затова я претеглям внимателно.

— Пълна откровеност. — Куин погледна към Кал, когато се върна. — Е, момчета, благодаря за бирата и парчето пица. Трябва да се връщам в разкошната си стая.

— Играеш ли боулинг? — попита Кал и тя се засмя.

— Не, никак не си падам.

— Оох! — промърмори Фокс под носа си.

Кал заобиколи плота и препречи пътя й, преди жената да слезе от табуретката. После дълго се взира в ботушите й.

— Тридесет и седми номер, нали?

— Ааа… — И тя сведе поглед към обувките си. — Точно. Имаш набито око.

Кал я потупа по рамото.

— Почакай. Връщам се веднага.

Куин се намръщи след него, после погледна Фокс.

— Нали няма да ми донесе чифт обувки за боулинг?

— О, напротив. Проявяваш неуважение към традиция, за която, ако му дадеш и най-малък повод, ще ти каже, че е започнала преди пет хиляди години. После ще се впусне да разказва за еволюцията й и прочие.

— Господи! — промълви Куин.

Кал донесе чифт обувки за боулинг в мораво и бежово и още един, по-голям, в кафяво, очевидно за себе си.

— Пета писта е свободна. Искаш ли ги, Фокс?

— Жалко, но имам пледоария за доизглаждане. Налага се да откажа. Доскоро, Куин.

Кал пъхна обувките под мишница, хвана ръката й и я издърпа от табуретката.

— Кога за последен път си пробвала? — попита той, докато я водеше през залата към свободната писта.

— Мисля, че бях на четиринадесет. Двойна среща, от която не излезе нищо, защото гаджето ми Нейтън Хобс имаше очи само за истерично кикотещата се и вече напълно развита Мисти Доувър.

— Не бива да допускаш някогашно любовно разочарование да развали удоволствието ти.

— Но и играта на боулинг не ми хареса.

— Това е минало. — Кал я настани на гладката дървена скамейка и застана до нея. — Тази вечер ще бъде по-приятно. Отбелязвала ли си страйк?

— Още ли ще говорим за боулинг?

— Не.

— Този път ще успееш, а нищо не може да се сравни с чувството при първия страйк.

— Дори секс с Хю Джакман4?

— Правила ли си?

— Не, но бих се обзаложила на каквато и да е сума, че лично за мен ще е далеч по-вълнуващо да правя секс с Хю Джакман, отколкото да поваля десет кегли с една топка.