Кръвни братя

Снимката бледнееше пред оригинала.

„Може би всъщност не е красавица“, помисли си той, докато наливаше кафе. Трябваше да се вгледа по-внимателно и се надяваше тогава умът му да стане по-бистър, за да реши.

Но без всякакво съмнение тя излъчваше силна енергия и умопомрачителен сексапил.

Вероятно идваше от тялото й, което не се виждаше на снимката. Дамата имаше забележителни форми.

Не че не се бе нагледал на красиви женски тела, всъщност лично и отблизо бе опознал формите на доста голи хубавици. Тогава защо стоеше в собствената си кухня като замаян, когато една привлекателна и напълно облечена жена бе влязла в къщата му? За делова среща.

— За бога, порасни най-сетне, Хокинс.

— Моля?

Мъжът буквално подскочи. Тя стоеше в кухнята, няколко крачки зад него, с шестнадесеткаратова усмивка.

— На себе си ли говореше? И аз го правя понякога. Защо хората го смятат за признак на лудост?

— Защото искат да ни принудят да разговаряме с тях.

— Вероятно си прав.

Куин побутна назад една дълга руса къдрица.

Кал се увери, че не е красавица. Тази плътна горна устна, леко кривнат нос и възголеми очи не се вместваха в традиционните представи за красота. Не би я нарекъл и „хубава“. Думата му се струваше твърде проста и скромна. Не пасваше и „готина“.

Единственото подходящо определение, което му хрумна бе „секси“, но навярно разсъдъкът му отново бе замъглен.

— Не попитах как предпочиташ кафето.

— О! Едва ли ти се намира нискомаслено мляко.

— Често се чудя защо някои хора купуват такова.

Искреният й смях раздвижи кръвта му. Тя приближи до стъклените врати към терасата, за която правилно бе предположила, че заобикаля цялата къща.

— Това навярно означава, че нямаш и изкуствени подсладители. Онези малки розови, сини или жълти пакетчета?

— Нищо от този род. Мога да ти предложа истинско мляко и захар.

— Можеш. — Нали бе хапнала ябълка, като послушно момиче? — А аз мога да приема. Ще ти задам един въпрос, само от любопитство. Винаги ли къщата ти е толкова чиста и подредена, или си се постарал заради мен?

Кал извади млякото.

— Подредеността е по-присъща на жените. Предпочитам думата „организираност“. Обичам реда. Освен това — той й подаде лъжичка за захарницата — майка ми може да ме посети ненадейно всеки момент. Ако къщата ми не е чиста, лошо ми се пише.

— Ако не се обаждам на майка си поне веднъж в седмицата, започва да си въобразява, че съм заклана от психопат убиец. — Куин виновно посегна към захарта и си сложи половин лъжичка. — Добре че е така, нали? Че семейните връзки са разтегливи като ластични въжета.

— Държа на тях. Какво ще кажеш да поседнем в хола, пред камината?

— Идеално. Е, откога живееш тук? В тази къща — добави тя, докато излизаха с чашите си от кухнята.

— От около две години.