Разбитото око

Корабът опря разтърсващо в пристана. До Тея един моряк се държеше за мрежата и сега ѝ се ухили и скочи пръв, за да омотае въжетата около големите кнехти. Тея скочи миг по-късно, не стигна толкова далече заради ниския си ръст, но тутакси се потопи в напиращата гмеж от клюкари, приятели, роднини, разносвачи на храна и продавачи на вино, които се надяваха на клиенти, желаещи веднага да прочистят устите си от вкуса на морски сухари и престояла вода.

Изпита странно облекчение, щом я погълна равнодушната към нея тълпа. Толкова дребничка беше, че просто се изгуби в гъмжилото. Нейната наставничка по акробатика и ръкопашен бой в Аборнея не беше много по-висока и я поощряваше да разпознава тълпите, да долавя настроенията им — от ядосаните зрители, напускащи хиподрума, след като събралият залозите кон не е стигнал пръв до финала, до радостните зяпачи, посрещащи танцьорите и менажериите от екзотични животни, които пристигат за Празника на Одес по случай Слънцеднев.

Такъв усет можеш да развиеш у себе си само когато си в ноктите на този звяр. Ако ще наоколо да се движат хиляда или десет хиляди тела, ти си в досег само с десетина около тебе, особено ако си дребничка. И трябва да осъзнаваш всяко свое движение. Има размити предели, в които да се движиш настъпателно, дори грубо, без околните да приемат това като посегателство. Стига да боравиш ловко с времето — мигновеното остро раздразнение ще отмине безследно, ако вече те няма близо до човека, обърнал се да види кой го е блъснал. Тея се шмугваше, буташе, напираше и се провираше плавно, съзнанието ѝ едно цяло със собственото ѝ тяло.