Разбитото око

Карис срещна погледа на старицата. Някога се гордееше с очите си, а сега се срамуваше. Гордееше се с красотата им — рубинени звезди, разцъфтели на изумруден фон, цветовете чисти, ярки, силни. Сега звездите господстваха и очите издаваха, че на тази жена ѝ остават броени години. Жена, която не се владее достатъчно, за да доживее дори четирийсетия си рожден ден.

— Ще престанеш да притегляш. Напълно и незабавно — отсече Бялата.

Все едно ѝ казваше да не диша.

— Съзнавам какво искам от тебе — добави Бялата. Разбира се, нали и самата тя бе направила същото. — И не те моля. Това е заповед.

— Да, върховна владетелко — сковано отвърна Карис.

Мислеше, че може да очаква от Бялата поне съчувствие за смъртта на Гавин. Но тук не срещна сърдечност. Стискаше зъби до болка и се стараеше лицето ѝ да няма никакво изражение.

— Моля за разрешение да си тръгна — каза и обърна гръб.

— Не ти разрешавам! — рязко каза Бялата.

Карис спря. Тя беше черногвардейка и знаеше всичко за тежкия товар на подчинението. Остана с гръб, напрегнала волята си.

— Ти се омъжи за Гавин Гайл, за Призмата — натърти Бялата. — От този момент си освободена от всякакви задължения в Черната гвардия. Ще подадеш оставка, която влиза в сила незабавно.

Дъхът на Карис спря. Коленете ѝ се подгънаха. Порив на вятъра изтръгна чадъра от отпуснатите ѝ пръсти и го отнесе от покрива преди тя дори да мигне. Стоеше и търпеше плющенето на струите. Смръзваше се и външно, и вътрешно. Всичко, което представляваше, откакто бе оставила в миналото си глупавото момиче, радващо се момчетата да си съперничат за вниманието му, всичко, което сама бе съградила в живота си, бе свързано с Черната гвардия. Едва склониха да я допуснат в този елитен отряд, а тя се издигна до стражеви капитан и откри, че е доволна от този пост.

През два дена от живота си имаше всичко: любимия мъж и любимата работа, достойна трудна цел и начин да я постигне, обкръжена от хора, които уважаваше… и обичаше. Сестри и нови братя, заменили онези, които умряха в пожара, когато беше толкова млада. После загуби Гавин и си мислеше, че не може да бъде по-зле. А сега Бялата — тъкмо Бялата! — изрита последната опора под краката ѝ.

— Чудя се защо това е такова сътресение за тебе — невъзмутимо каза Бялата. — Черногвардейка, омъжена за Призмата? Сигурно си разбирала, че е твърде вероятно да се стигне до такъв резултат. Толкова погълната ли си била от страстите си, че изобщо не ти е хрумнало?

— Вие казахте… казахте, че моят случай е изключението, което потвърждава правилото!

— Това означаваше разрешение да откликнеш на любовта и да напуснеш с чест, вместо да бъдеш изхвърлена позорно.

— Каква е разликата?! — изкрещя Карис.

Джил Грейлинг надникна от вратата и двамата с Гавин излязоха отвън, но останаха до прага по знак на Бялата. Стояха безстрастно под дъжда, но Карис познаваше тази стойка — като куче пазач на повод, готово да нападне по команда.