Разбитото око
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-563-2
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разбитото око». Краткое содержание книги:
Лишен от закрилата на баща си, Кип Гайл се изправя срещу майстор на сенчестите интриги — неговият дядо иска да посочи следващия избраник за Призма и да притежава истинската власт. И макар че му помагат Тея и Карис, Кип трябва да надмине себе си в хитроумието, за да оцелее в сблъсъците между благородници, религиозни секти, бунтовници и един възраждащ се орден на потайни убийци, който се нарича Разбитото око.
Плъзна син луксин надолу по вътрешната страна на ръката си. Както бе отпуснал ръце покрай тялото си, беше почти невъзможно да забележат.
— Всички работим — безстрастно повтори капитанът. — Това е моят кораб, моят свят.
Зимун можеше да направи предложението си още сега. Да им каже, че е полихром. Този капитан не изглеждаше особено свадлив. Не го удари, макар че наглед нищо не му пречеше.
— Хрумна ми нещо по-добро — отвърна Зимун. — Какво ще кажете да…
Изстреля шип от син луксин в лицето на стоящия най-близо мъж. Острото парче прониза носа му и се заби в мозъка. Зимун се завъртя от изтласкването на такава маса луксин и се възползва от движението, за да удари с още едно синьо острие. Отсече китката на втория мъж. Тласна цяла буца луксин в гърдите му и го събори. След миг друг син шип се въртеше бавно в лявата му ръка, насочен към капитана.
Извършеното от него, толкова внезапно и бързо, и спряло толкова рязко, стъписа пиратите. Не направиха нищо, а Зимун не помръдваше. Иначе щеше да ги сепне. Ако всички го нападнеха, би могъл да ги избие, но не и да плава сам с кораба. Не знаеше как да го управлява. Възползва се от бездействието, за да притегли още луксин.
— Какво ще кажете — повтори той — да ме приемете в екипажа за известно време? Аз съм полихром, капитане. Сега… сега използвах един цвят. А мога да използвам шест. Давате ми каютата на помощника и ще се бия за вас три месеца или в три сражения — което условие бъде изпълнено първо. С моята магия имате решаващо предимство. Три сражения, в които победата ви е гарантирана. Щом си изпълня задължението, ще ме откарате до Големи Яспис и ще ми позволите да взема такъв дял от плячката, какъвто според вас съм заслужил. Оставате си капитан и нищо не ви отнемам. Ще се разделим приятелски.
— Или?… — подкани го да продължи капитанът, дясната му ръка потръпваше над торбата на колана, в която държеше пистолет.
— Или ще ви убия и ще направя същото предложение на първия помощник. Може би няма да ви се притече на помощ много охотно, като знае, че ако стои настрана, ще забогатее.
— Барик беше свестен мъж — каза капитанът, вторачен в мъртвеца на палубата.
Онзи, който бе останал без китка, лежеше в несвяст от загубата на кръв. Все още можеше да бъде спасен.
Зимун се престори, че не е чул думите му, и добави:
— Да знаете, че скоро ще бъда най-важният човек в Седемте сатрапии и в бъдеще бих могъл да използвам човек с вашите дарби.
Капитанът отклони погледа си от него към помощника, чието лице бе застинало като камък. После бръкна в кесийката с тютюн, извади малко и го пъхна под езика си. Взря се в кървящия ранен и каза:
— Роул, превържи го.
Помощникът, чието име се оказа Роул, изпълни заповедта. Капитанът още не отговаряше на Зимун, който не припираше, само синьото острие продължаваше да се върти заплашително в ръката му.
Капитанът изплю кафява слюнка, която пльосна върху кърваво петно, и се начумери.
— Разбрахме се — каза накрая. — Можеш да ми помогнеш в уреждането на някои сметки. Ако помогнеш да се разправя с един пират, пускам те да си отидеш още след първата битка, кълна се в честта си като син на пачавра и моряк.
Протегна ръка малко нерешително. Проличалият за миг страх успокои напълно Зимун. Щом капитанът се бе уплашил толкова, без още да е видял почти нищо от способностите му, не би опитал да го надхитри скоро. Чудесно.
— Кой е този пират? — попита Зимун.
— Мисли се за много печен в стрелбата. Нарекъл се е капитан Топчията.
8.
Когато „Скитник“ доближи пристана, Тея вече чакаше на мястото си до фалшборда. Освен обичайното гъмжило от моряци, докери, търговци, рибари и тук-там по някой благородник, кейовете на Големи Яспис бяха претъпкани с обикновени хорица, които жадуваха отчаяно да научат дали техните любими се прибират у дома.
А имаше и тълпи рутгарски войници — качваха се на кораби, за да потеглят към войната, от която Тея и нейните приятели се връщаха.
Пътуващите на „Скитник“ се трупаха в средата на кораба, откъдето щяха да слязат по трапа. Тея скочи върху планшира и се задържа с ръка за въже от такелажа. Наведе се, хвана се с две ръце за мрежата от конопени върви по борда и се превъртя надолу. За миг я обзе радост, че изобщо помни как да го направи. В началото на обучението ѝ всеки ден имаше тренировки по акробатика, но откакто бе започнала да се подготвя за Черната гвардия, изобщо не се занимаваше с това.
Вкопчена в мрежата, Тея виждаше, че техният пристан вече е пълен с хора, които копнееха за новини. Флагманският кораб на Андрос Гайл беше първият от разгромения флот, който се прибираше у дома. На Ясписите вече бяха научили за поражението от съобщенията с гълъби, но хората бяха жадни за подробности.