Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Цял живот тя изпитваше ужас от микроби. Никога не ни целуваше по устата — нито сестра ми, нито мен. Ако някога целунеше някого, то веднага избърсваше устните си, сякаш избърсваше червило: всъщност избърсваше микробите.
Мама протяга ръце — иска да се приближа до нея и да я целуна. Целува ме по устата и не се избърсва. Може би сега, когато умира, микробите са без значение. Татко стои изправен до леглото, гледа я, сълзи се стичат по лицето му. Майка бързо го оглежда.
— Той изглежда чудесно, Джаки, ти си прекрасен син. Какво бихме правили без тебе?
Сяда в леглото.
— Добре ли си, Джак? Вземаш ли си хапчетата за кръвно?
— О, да, Бет, добре съм. Знаеш ли, Джони може да готви, да почиства стаите — той е като истинска съпруга.
Майка ми хвърля бърз поглед, придружен с кратко изсумтяване.
— Вие двамата просто се опитвайте да поддържате нещата. Ще се върна скоро. Хранете се в „Макдонълдс“; и фризерът е зареден с храна.
Започва се подробно описание на различните ястия, които татко обича и стомахът му може да приеме. Никакъв лук, чесън или подправки — само сол. В крайна сметка всичко се свежда до различни видове кюфтета с тестена гарнитура или онова фалшиво картофено пюре, приготвено от картофи на прах.
Прилежно кимам с глава на всяка дума. Възнамерявам да използвам запасите от фризера, но не и да се храня по препоръчания от нея начин. Майка ми сигурно е най-лошата готвачка в света. Нямам никакво желание да поддържам тази традиция. Обичам да готвя и предпочитам разнообразието в храната си; ако трябва, ще готвя два пъти — веднъж за татко и веднъж за себе си. Но съм сигурен, че татко с удоволствие ще яде моите ястия. Горкичкият, все едно че беше живял на болнична храна в западнала болница в продължение на цели петдесет години!
Татко се е вторачил в майка така, сякаш не може да повярва на очите си, че е на легло и не става, за да поеме нещата в ръцете си. Сигурно се чувства по-зле от мен. Преди да си тръгнем, отново я целува и не може да се въздържи да не запита:
— Кога ще си дойдеш вкъщи, Бет? Колко време мислиш, че ще останеш тук?
Мама се обръща и ми хвърля един от нейните погледи. Тези погледи са специални. От една страна, тя се опитва да прикрие чувствата си от друг човек, но прави това толкова очебийно, че всеки да го забележи: драматичен жест на Сара Бернар, предназначен за публиката от балкона. Този път тя ме поглежда, вдига вежди и обръща очи към тавана. Все едно че казва: „Виж само колко е безпомощен, няма представа какво става.“
В известен смисъл това е истина, но той е пред нея, той вижда! Поведението й е израз на невероятна жестокост или безчувственост. Тя постъпва така със сестра ми, с децата ни и с мен: това е нещо, с което никога не можах да се примиря.
— Мамо, татко наистина желае да те види отново вкъщи. Това е напълно естествено — ние всички го искаме. Надяваме се да излезеш оттук колкото е възможно по-бързо.
Опитвам се да парирам тези нейни сигнали, които ме подлудяват.
— А ти ще трябва да имаш търпение и да се отпуснеш. Прави, каквото ти казват лекарите. Ще се оправиш, но ще трябва да промениш начина си на живот: преживя инфаркт, не можеш да се върнеш обратно към старите си навици.
Очите й се изпълват със сълзи.
— Не знам дали ще искам да живея така, Джаки. Ако не мога да правя това, което искам, какъв е смисълът?
Замълчавам, няма смисъл да я тревожа.
— Добре, мамо. Но вслушвай се в това, което ти казва лекарят. Той знае най-добре и ще ти помогне да излезеш оттук, когато реши, че си готова за това.
И в този момент тя нанася последния удар.
— Не съм сигурна, че изобщо съм имала инфаркт. Откъде лекарите са чак толкова сигурни? Изглежда ми като болки от събиране на газове.
Знаех си, че това предстои да изскочи на повърхността, но си държа езика зад зъбите. Какво ли друго мога да направя?
Целувам я за довиждане и си тръгваме. Татко започва веднага след влизането ни в колата:
— Джони, кога всъщност мислиш, че тя ще може да се прибере вкъщи?
— Майка трябва да остане в болницата колкото е възможно по-дълго. Колкото по-дълго стои тук, толкова по-добре ще бъде.