Татко

Сега вече ме слуша, но все още не ме разбира.

— Освен това ще трябва да се грижиш за майка. Знаеш каква е, тя ще се убие, ако не внимаваме. Трябва да я наблюдаваш.

Все още кима, вторачил се в пода.

— Да, мога да го направя. Кажи ми какво да правя и как да го направя, и ще го направя, ще видиш.

— Първо, тази сутрин ще отидем да видим майка. Помни, тя е болна. Много е важно да не я тревожим. Трябва да я убедим, че двамата с теб се справяме добре.

Следя го внимателно. Той попива всяка дума. Аз съм капитанът, който дава заповеди.

— Мама е убедена, че никой не може да се грижи за теб освен нея. Трябва да докажем, че можеш сам да се грижиш за себе си.

Сега той клати бавно глава напред и назад, притискайки с ръка устата си, за да не се засмее.

— Точно така, Джони, точно така: ние ще я измамим.

О, Боже!

Татко се е облякъл, без да се измие. Нещо е нарушило обичайния ред. Веднага си представям мама и чувам гласа й: „Сега върви да се измиеш, Джак.“ И той се измива. След това вероятно казва: „А сега се облечи.“ Не бях дал верните команди.

Казвам му да се съблече, да влезе в банята и да се измие. После ще се облечем като за излизане и ще отидем в болницата.

— Ще се опитаме да изглеждаме добре, защото майка обича да те вижда добре облечен.

Става въпрос за маминото разбиране за „облечен добре“ — някаква кръстоска между Джордж Рафт и Джон Боулс. Татко носи шапка с широка периферия и костюм с такива ревери. Тъй като това отново се връща на мода, майка ми ще трябва да се спре на нещо друго — може би тесни вратовръзки, подвижни яки с копчета, тесни ревери. Или може би това ще бъде моят костюм като старец.

Но иначе си знам задълженията: баща ми ще носи раирана вратовръзка с игла, златен ръчен часовник; ще бъде с чисти нокти и добре лъснати обувки.

Намирам всичко това и го поставям на леглото. Какви ги върша само. Едва го накарах да се облече и сега, по-малко от два часа след това, отново е разсъблечен.

Татко ме пита дали да се изкъпе.

— Джони, обикновено се къпя веднъж в седмицата; един възрастен човек като мен не се измърсява много.

— Само си измий ръцете и лицето, почисти си ноктите и зъбите — това е достатъчно.

Нямам намерение да го мия и обличам. Няма да му държа ръката, докато му търкам със сапун подмишницата. Ха! Нямах представа какво ме очаква.

Трудно ми е да се адаптирам. Татко винаги е бил толкова сръчен и способен човек. Не мога да приема, че това е старческо оглупяване. Той е отпуснат, инертен, тромав. Доста добър начин за оцеляване е този неговият: ако някой друг иска да направи нещо за теб, остави го да го направи. Но така той убива умението си да се справя сам. Той е обезсилен и омаломощен.