Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Лукс и грях - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лукс и грях

Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:

Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана.
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 83
Перейти на страницу:

Но нищо не се случи. Бяха извън магазина.

Мона я стисна за ръката.

— И ти ли си взе?

— Много ясно. — Тя повдигна ръкава си. — И тях. — Откопча портмонето си и й показа обиците.

— Стига бе! — Очите на Мона се разшириха.

Хана се подсмихна. Понякога беше толкова приятно да надминеш най-добрата си приятелка. Не искаше задоволството й да бъде очевидно, затова побърза да се извърне. Отдалечи се от „Тифани“, като се ослушваше дали някой не е тръгнал да ги гони. Ала единственият шум бе бълбукането на фонтана и песента „Опа! Пак го направих“4.

О, да, направих го, помисли си Хана.

4.

Спенсър върви по ръба

— Миличка, не бива да ядеш мидите с ръце. Не е възпитано.

Спенсър Хейстингс погледна майка си Вероника, която нервно прокарваше ръце през пепеляво русата си коса с перфектно изсветлени кичури.

— Съжалявам. — Спенсър посегна към невъзможно миниатюрната виличка за миди.

— Наистина не смятам, че Мелиса трябва да живее в градската къща с целия онзи прахоляк — обърна се госпожа Хейстингс към съпруга си, игнорирайки извинението.

Питър Хейстингс раздвижи раменете и врата си. Когато не практикуваше право, баща й бясно караше велосипеда си из тесните улички на Роузууд, облечен с ярък колоездачески костюм, и гневно размахваше юмрук към бързо отминаващите коли. Това упражнение му бе спечелило хронично настинали рамене.

— А и шумотевицата! Въобще не си представям как ще учи — продължаваше госпожа Хейстингс.

Спенсър и родителите й се намираха в „Мошулу“ ресторант на борда на един клипер5 във филаделфийското пристанище, и чакаха сестра й Мелиса да се присъедини за вечеря. Щяха да празнуват — Мелиса бе завършила Ю Пен6 с една година по-рано и бе приета в бизнес-училище „Уортън“ към университета. Къщата в центъра на града беше в ремонт — подарък от родителите за Мелиса.

Само след два дни Спенсър щеше да започне единайсети клас в роузуудската гимназия и да се зарине в работа: предстояха й пет курса за напреднали, състезания, организиране на благотворителни събития, списване на годишника, репетиции за часовете по актьорско майсторство, тренировки по хокей и спешно разпращане на кандидатстудентските документи — всеизвестно беше, че най-лесният път за прием във висшите училища от Бръшляновата лига беше през летните лагери, които те организираха. Но имаше и едно нещо тази година, което Спенсър наистина чакаше с нетърпение: да се пренесе в бившата плевня зад семейното имение. Според техните това беше най-подходящото място за учебна подготовка — нали бе свършило прекрасна работа на Мелиса! Гр-р-р. Но все пак в този случай Спенсър се радваше, че ще поеме по стъпките на кака си, тъй като те водеха до спокойната, изпълнена със светлина къща за гости, където щеше да бъде далеч от родителите си и досадните им, вечно лаещи лабрадори.

Сестрите водеха тихо, но отдавнашно съперничество и Спенсър вечно бе губещата: в началното училище Спенсър четири пъти спечели наградата за най-добра физическа форма; Мелиса я беше печелила пет пъти. Спенсър се класира втора на викторината по география в седми клас; Мелиса бе станала първа. Спенсър беше част от колектива, който подготвяше годишника, участваше във всички училищни пиеси, а наред с това бе записала и пет курса за напреднали тази година; Мелиса бе направила всичко това една година по-рано, а в допълнение работеше в конефермата на майка им и тренираше за благотворителния филаделфийски маратон, средствата, от който щяха да отидат за изследвания за левкемия. Колкото и висок да беше успехът на Спенсър, с колкото и извънкласни занятия да препълваше програмата си, тя така и не успяваше да догони абсолютното съвършенство на Мелиса.

Спенсър взе поредната мида с пръсти и я тикна в устата си. Баща й обожаваше този ресторант с неговата ламперия от тъмно дърво, меки ориенталски килими и упойващата миризма на масло, червено вино и солен морски въздух. Седнал между мачтите и платната, човек се чувстваше готов да се метне през борда в изумрудените води на пристанището. Спенсър зарея поглед отвъд реката към големия аквариум в Кемдън, Ню Джърси. Една голяма празнична яхта, украсена с коледни лампички, грациозно ги задмина. Някой изстреля жълт фойерверк от предната палуба. На яхтата очевидно се веселяха далеч повече, отколкото тук.

вернуться

4

„Oops! I Did It Again“ е хитът, с който Бритни Спиърс стана известна. — Б.пр.

вернуться

5

Голям платноходен кораб. — Б.пр.

вернуться

6

Съкратено название на Пенсилванския университет, престижно учебно заведение от Бръшляновата лига. — Б.пр.

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)