Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Стараех се да не гледам Ерик в очите, за да не влияя на подсъзнанието му, но нищо не се получи. Той просто не искаше да остава сам с двамата си подчинени. Дявол да го вземе! Въздъхнах обречено и затътрих крака обратно към Ерик, без да изпускам Пам от погледа си нито за миг.
На вратата отново се почука. Реакцията на Пам и Чоу бе мигновена и много драматична. Двамата веднага преминаха в режим на пълна бойна готовност, а в подобно състояние вампирите изглеждат ужасяващо. Резците им се показват, ръцете им се извиват, готови да късат плът, а телата им са нащрек и излъчват заплаха. Струва ти се, че дори въздухът около тях започва да трепти като наелектризиран.
— Кой е? — попитах аз и отново долепих ухо до вратата. Дявол да го вземе, крайно време беше да сложа шпионка!
— Брат ти — безцеремонно отвърна Джейсън. Представа нямаше какъв късмет извади, че не влезе направо.
Звучеше ядосан и аз веднага се запитах дали някой не го придружаваше. Посегнах да отворя, но се поколебах. Накрая, чувствайки се като предателка, аз се обърнах към Пам и безмълвно кимнах към задната врата в дъното на коридора. Опитах се да й предам мисълта си с жест; нарисувах с пръст кръг във въздуха — заобиколи къщата, Пам — и посочих към входната врата.
Пам кимна и се затича по коридора. Стъпките й изобщо не се чуваха. Изумително!
Ерик се отдръпна от вратата. Чоу застана пред него. Много добра тактика. Точно така трябваше да действа един подчинен.
След по-малко от минута чух Джейсън да скимти на разстояние десетина сантиметра от вратата. Отскочих назад като попарена.
— Отваряй! — извика Пам.
Отворих широко вратата и що да видя! — Джейсън отчаяно се мъчеше да се изскубне от здравата хватка на Пам. Вампирката го държеше във въздуха без никакво усилие, но той не спираше да размахва ръце и крака, макар да виждаше, че е напълно безсмислено. Храбрият ми брат, бог да го благослови!
— Ти си сам! — възкликнах с облекчение аз.
— Разбира се, че съм сам, мамка му! Ти ли я насъска срещу мен? Пусни ме!
— Това е брат ми, Пам — казах. — Пусни го, моля те.
Пам пусна Джейсън; той се завъртя с лице към нея и гневно я изгледа.
— Чуй ме хубаво, жено! Не може да се промъкваш така иззад гърбовете на хората! Късмет извади, че не ти треснах един по главата!
Пам се усмихна пренебрежително и дори Джейсън се почувства неловко. После благосклонно й се усмихна в отговор.
— Е, щеше да ми е доста трудно, предполагам — призна той и се наведе да вдигне торбата с покупките, която беше изпуснал по време на инцидента. — Добре че взех кръвта в пластмасови бутилки. Иначе тази прелестна дама щеше да остане гладна.
Той чаровно се усмихна на Пам. Джейсън обича жените, но Пам — макар той да не го усещаше — беше голям залък за него.
— Благодаря. А сега трябва да тръгваш — отрязах го аз и поех найлоновите торби от ръцете му. Двамата с Пам продължаваха да се гледат в очите. Пам го омагьосваше.
— Пам — рязко казах аз. — Това е брат ми.
— Знам — спокойно отвърна тя. — Джейсън, струва ми се, че искаше да ни кажеш нещо.
Бях забравила, че Джейсън наистина ми се стори тревожен, когато почука на вратата.
— Да — каза той, неспособен да откъсне очи от вампирката. Но когато все пак намери сили да се обърне към мен, погледът му попадна върху Чоу и очите му се разшириха. Значи все пак имаше някакъв разум в главата си, щом изпитваше страх поне от Чоу.
— Суки? Добре ли си? — попита той и бавно пристъпи в къщата. Видях как адреналинът от сблъсъка му с Пам отново започна да ври в кръвта му.
— Да. Всичко е наред. Това са приятели на Ерик, които просто наминаха да го видят.
— Така ли? В такъв случай ги съветвам да отидат и да свалят всички онези листовки за издирването му.
Това успя да привлече вниманието на аудиторията. Джейсън се наслади на момента и чак тогава продължи да говори.
— Разлепени са навсякъде: „Уолмарт“, „Грабит Куик“, „Болтън Барн“… из целия град — каза той. — На тях пише „Виждали ли сте този човек?“ и отдолу е обяснено, че е бил отвлечен и че приятелите му се тревожат за него. Обявена е награда от петдесет хиляди долара, ако някой предостави достоверна информация за местонахождението му.
В първия момент изобщо не проумях какво точно иска да каже Джейсън. В главата ми се въртеше едно-единствено „Ъ?“.