Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
После прекрачи плетеницата от ръце и крака и влезе в бара. Зад барплота стоеше възрастен мъж. Клиенти нямаше. Старецът бе на седемдесет или там някъде. Като Ратклиф. Но в далеч по-лоша форма. Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки, кожата му имаше нездрав сивкав оттенък, тялото му бе отпуснато.
— Говорите ли английски? — попита Ричър.
— Да — отвърна старецът.
— Видях ви да надничате през прозореца.
— Така ли?
— Познавате ли онези момчета отвън?
— Какво са направили?
— Не искат други клиенти освен германци. Споделяте ли мнението им?
— Имам правото да избирам кого да обслужа и кого не.
— А искате ли да обслужите мен?
— Не, но ще го направя, ако трябва.
— Кафето ви добро ли е?
— Много добро.
— Не искам кафе. Искам само да ми отговорите на един въпрос. Отдавна искам да науча отговора.
— Какъв?
— Как се чувства човек, когато изгуби войната?
Продължиха да обикалят из квартала, но се отказаха след пет преки. Възможностите бяха прекалено много. Предположенията, свързани с личните вкусове и предпочитания, ограничиха вариантите, но те пак си останаха твърде многобройни. Невъзможно бе да отгатнат къде са срещнали двамата мъже.
— Ще трябва да подходим по друг начин — каза Ричър. — Ще се оттеглим, ще изчакаме куриерът да се появи и ще го проследим до уреченото място. Ще видим с кого ще се срещне. Това обаче ще бъде много трудно предвид обстоятелствата. Проследяването по тези улици изисква сериозни умения. Много хора. Ще ни трябва специализиран екип по проследяване.
— Не можем да го направим — възрази Нили. — Ще провалим прикритието на иранеца.
— Нищо няма да предприемаме. Само ще чакаме. Колкото е необходимо. И само ще хвърлим един поглед на човека, с когото ще се срещне куриерът. Разберем ли кой е, ще можем да го пипнем по-късно. Ще измислим съвсем друг повод, за да го арестуваме. Дори можем да манипулираме истинско разследване. И в двата случая ще изглежда, че куриерът не е намесен. Няма да навредим на иранеца по никакъв начин.
— Останаха ли специализирани екипи по проследяване?
— Сигурен съм, че ЦРУ разполага с такива хора.
— Във всяко консулство? Все още? Съмнявам се. Разчитай единствено на нас двамата. А това прави задачата ни изключително трудна. Онази жилищна сграда със сигурност има заден изход. Ще трябва да се разделим от самото начало.
— Може Уотърман да разполага с хора тук — отвърна Ричър.
— Нуждаем се от повече ресурси.
— Можем да получим каквото си искаме. Така каза Ратклиф.
— Не съм сигурна, че ще удържи на думата си. Ще заяви, че поставянето на апартамента под наблюдение ще изложи иранеца на риск. Така си е. Ще се наложи да наблюдават сградата цели две седмици. Достатъчна е една грешка или да видят два пъти един и същ човек, и ще разберат, че квартирата им е под наблюдение. Ще разберат и защо. Ръцете ни са вързани.
Ричър замълча.
Тръгнаха обратно към хотела и на две преки от него видяха четири полицейски коли, спрели една зад друга до тротоара, и осем униформени ченгета да обикалят от врата на врата, да натискат звънци, да разговарят с хората във фоайетата, после да продължават към следващата сграда. Разпитване на съседи с цел издирване на свидетели. Нещо лошо се бе случило.
Тъкмо се канеха да продължат, когато един от полицаите ги спря и попита на немски:
— На тази улица ли живеете?
— Говорите ли английски? — отвърна Ричър.
— На тази улица ли живеете? — повтори полицаят, вече на английски.
— Не, отседнали сме в хотел — каза Ричър и посочи малко по-надолу по улицата.
— Откога сте тук?
— Пристигнахме тази сутрин.
— С нощния полет?
— Да.
— От Америка?
— Как разбрахте?
— По облеклото, по държанието. Каква е целта на посещението ви?
— Туризъм.
— Документите, моля.
— Сериозно ли? — учуди се Ричър.
— Законите в Германия изискват да удостоверите самоличността си при поискване от полицията.
Ричър сви рамене и бръкна в джоба си за военната си книжка. Лесно я откри. Джобът му бе полупразен. Подаде я на полицая. Нили стори същото. Ченгето записа имената им в бележника си и любезно им върна документите.
— Благодаря — каза то.
— Какво се е случило? — попита Ричър.
— Удушена проститутка. Случило се е, преди да пристигнете. Приятен ден.
Полицаят отмина и ги остави сами на тротоара.