Светлината, която изгубихме
- Автор: Сантополо Джилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева,
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светлината, която изгубихме». Краткое содержание книги:
Изпробвах още няколко рокли, докато не се спрях на една от червена коприна. Тя имаше презрамки, които се връзваха на врата, гол гръб и плътно прилепнала горна част, но беше разкроена надолу, така че се полюляваше като камбанка, когато се движех. Помниш ли какво ми каза тогава? Аз го помня. И досега си ми пред очите с онзи изгарящ поглед, който ме обхожда от глава до пети.
— Това е вече зашеметяващо — каза. — Ти си зашеметяваща. Стана от дивана, хвана ръката ми и ме завъртя около себе си насред пробната на „Блумингдейл". После ме наклони назад и ме целуна.
— Тази ще бъде — прошепна в ухото ми, когато отново ме изправи. — Купувай я час по-скоро. Тук някъде има ли тоалетна да се скрием? Или направо да се мятаме на такси към нас?
— Такси — прошепнах усмихната, докато ми помагаше да сваля ципа.
XVIII
ЩОМ СТИГНАХМЕ ДО НАС, ТИ МЕ ВДИГНА НА РЪЦЕ заедно с покупките и изкачи почти тичешком двата реда стълби до апартамента, като междувременно ровеше трескаво в джоба за ключовете с една ръка, а аз се кисках, провиснала на врата ти.
— Какви ги вършиш? — казах през смях. — Направо си полудял.
— Не мога повече да чакам — отвърна ти, бутна вратата и ме хвърли върху леглото. Запрати пакетите с покупки на дивана и се върна при мен, изхлузвайки ризата си през главата. — Докато те гледах с тия вечерни рокли и като знаех, че си гола в пробната… същинско мъчение.
Аз също изхлузих тениската си през главата и разкопчах сутиена. Когато смъкнах презрамките от раменете си, ти простена.
— Луче — пророни. — Луси.
После се хвърли на леглото при мен, пръстите и устните ти плъзнаха навсякъде по тялото ми; аз също започнах да стена, гърбът ми се изви в дъга, а после ти беше вътре в мен и аз се чувствах цяла и завършена, както се чувствах всеки път, щом си в мен.
— Гейбриъл — прошушнах между две вдишвания, — ти ме караш да се чувствам като безкрайност.
Ти сведе глава и страстно ме целуна.
— Ти ме караш да се чувствам непобедим — прошепна в отговор.
Ето това е любовта. Кара те да се чувстваш безкраен и непобедим, сякаш светът протяга ръце за прегръдка към теб и всичко е възможно, а всеки следващ ден ще е изпълнен с чудеса. Може би причината е актът на пълно разтваряне в другия — или пък когато любовта към някого е толкова дълбока, сърцето става по-голямо. Чувала съм толкова хора да казват с едни или други думи: „Не съм знаел колко силно мога да обичам друго човешко същество, докато не." и след това „докато не" идва примерно „ми се роди племенница", „дадох живот на дете", или „осинових бебе". Не съм знаела колко силно мога да обичам друго човешко същество, докато не те срещнах, Гейб.
Никога няма да го забравя.
XIX
В ОНЗИ ДЕН СЯКАШ ЦЯЛАТА СИЯЕХ. Обичах мъж и той отвръщаше на любовта ми с не по-малка страст. Той ми помогна да избера рокля за церемонията, която щеше да ознаменува постигнатото от мен. Напълно бях забравила желанието ти да заминеш и че под тънкия слой радост ти всъщност не си истински щастлив. Защото в онзи ден всичко изглеждаше съвършено.
XX
Сутринта в деня на церемонията отидох да ми издухат косата със сешоар и да я навият на едри вълни. Направиха ми и професионален грим — тонове спирала за мигли, очна линия и алено червило, почти в тон с роклята. Щом навлякох копринената си обвивка, се почувствах наистина неустоима. И трепетна. Сякаш всичко, към което съм се стремила от завършването на колежа до този момент, наистина си е струвало.
— Съчетание на ум и красота — отбеляза ти с полуусмивка, като ме видя.
— Ти също не изглеждаш зле — отвърнах. Носеше смокинг с жилетка и вратовръзка, къдриците ти бяха укротени с някакъв гел, който използваше само за специални случаи. Заради него ухаеше така, сякаш току-що си излязъл от фризьорския салон. Понякога се случва да мина покрай мъж и да доловя същата миризма, която и досега ме запраща обратно в онзи ден. И с теб ли е така? Връщал ли си се назад във времето заради ухание, което ти напомня за мен?
Но тогава по пътя към центъра „Рокфелер", докато те представях на моите колеги и заемахме местата си, усещах, че умът ти е някъде другаде. Ти продължаваше да ръкопляскаш, след като всички останали бяха престанали. Гледаше ме, прехапал долната си устна — правиш така, когато усилено обмисляш нещо, прехвърляйки го отново и отново в ума си. Какво точно ставаше в главата ти тогава?
А после дойде ред да обявят наградата в нашата категория и ние спечелихме! Едва дишах. Във въздуха се носеше радост. Представях си как родителите ми гледат просълзени, но татко се прави, че не плаче. Представях си как Джейсън надава одобрителни викове, а Кейт пляска с ръце. Фил ме повлече към подиума заедно с останалите от екипа и аз стоях до него, докато говореше. Усмивката ми беше толкова широка, че усетих как бузите ми се разтягат. Не откъсвах очи от теб, очаквах да споделиш моето щастие, но погледът ти беше някак отнесен, мътен. Даже не срещна моя поглед. За миг се зачудих какво става, но вече беше време да напуснем сцената, всички един по един се заизнизвахме надолу по стълбите, а когато отново заех мястото си до теб, ти ме целуна нежно и прошепна: „Обичам те".