![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
И като се обърна към Вард, добави:
— Искам да удвоите патрулите и постовите. Но дискретно. Искам и най-малкият коридор, най-малката врата, най-малката стълба да бъдат наблюдавани. И ако някой не спазва вечерния час, веднага да бъде задържан и затворен.
Алан беше принц и командваше ониксовите гвардейци.
Подчиниха му се.
Скривалището беше добро — на дъното на фурната на старата хлебопекарна. Там можеше да почака, притискайки към себе си черното острие, с което щеше да нанесе удара. Идиотът, който го беше изненадал, докато се промъкваше в замъка, за малко щеше да развали всичко. За жалост, смъртта му се оказа необходима.
Така беше пожелал Драконът на съдбата.
Колкото до Дракона-крал, той щеше да му прости.
Сам в стаята си, Вол се взираше в огъня с мрачен поглед и разсеяно дърпаше от дълга лула от слонова кост и сребро, когато Лукас дойде да му съобщи за посещението на принц Алдеран. Заинтригуван, Великият градоначалник го прие веднага и след като го изслуша, каза:
— Ще се срещна с министъра — само ние двамата. Обаче с ваше позволение поставям едно условие.
— Какво? — попита Алан.
— Рицарят Лукас да ме придружи и да пази вратата.
— Съгласен съм. Но искам от вас пълна тайна. Никой от вашите съветници не бива да узнае. Несъмнено от това зависи успехът на тази среща.
— Разбирам. Не се тревожете.
— Оставям ви. До полунощ?
— Ще бъда готов.
Лукас, който беше присъствал на разговора мълчаливо, изпрати принца и се върна при Вол. Той се беше настанил в креслото си до камината и, приведен напред, чистеше лулата си с един малък инструмент, който винаги носеше на колана си.
— Ето ти едно по-скоро неочаквано развитие, а?
— Питам се какъв е мотивът за тази крайна среща…
— Ами ако е искреното желание да се избегне война, която неизбежно ще разкъса Върховното кралство?
Лукас се поколеба, не можеше да разбере дали Вол иронизира, или не.
— Наистина ли го вярвате? След две седмици, прекарани в напразни преговори? По мое мнение представителите на Върховното кралство искат да изиграят хубавата роля. Тази тайна среща няма да остане дълго такава и те ще могат да претендират, че са опитали всичко, за да спасят мира…
— Инициативата за тази среща е на принц Алдеран.
— Или поне той така твърди. Но той не е ли от Върховното кралство?
Вол се изправи и леко потупа лулата в шепата си.
— Впрочем целият замък е пълен с тях. Хора от Върховното кралство. Чак до епископа на Стал, чиято справедливост не може да бъде поставена под съмнение, нали? — забеляза усмивката на Великия градоначалник. — Ще ми кажете, че и аз съм един от тях, нали?
Лукас беше син на граф Д’Аргор — един от най-могъщите владетели във Върховното кралство и от най-верните поддръжници на Върховния крал. Но се беше отделил от баща си, като се отказа от наследството си, и беше избрал живота на странстващ рицар, който го беше отвел в Арканте.
— Никой не поставя под съмнение вашата лоялност, Лукас. Но това, което се канех да ви кажа, е че ние всички сме от Върховното кралство. Аркантци или не, всички ние сме поданици на Върховния крал, а като че ли го забравяме.
Лукас изпадна в дълбоко мълчание, което Вол добре разбираше.
Като много аркантци по рождение или по желание, младият рицар се чувстваше преди всичко аркантец. Да каже, че е от Арканте, означаваше да е част от един великолепен, богат, космополитен град, който обичаше изкуствата и науката и чиято известност се простираше из цял Имелор. Дори Ориал, славната столица на Върховното кралство, бледнееше в сравнение с красивия Арканте. Което можеше единствено да не се харесва на кралица Селиан и да се прибави към злобата и завистта, които Исандра, Господарката на Арканте, я караше да изпитва.
— Не зная дали мисията на Естеверис беше наистина да постигне съгласие с нас, идвайки тук — каза Вол. — Може би всичко това е просто комедия от страна на кралицата, която му е наредила да я изиграе. И може би тази нощ просто ще изиграем епилога ѝ… Но съм убеден в искреността на принц Алдеран. Дори само от уважение към него и към Върховния крал бях длъжен да приема предложението му.
Лукас направи гримаса.
— Не се съмнявам, че Алан иска да избегне преговорите да завършат с провал. Но защо? Дали защото желае мира поради добрата си душа? Дали защото знае, че Върховното кралство ще спечели много, ако Арканте остане в лоното му? А дали не е затова, че неговата репутация и репутацията на Ониксовата гвардия са заложени тук? Той знае много добре, че провалът на първо място ще бъде негов. Както и на Върховния крал, който е единствената му опора.