Върховното кралство [Наследникът]

— Кой знае? — попита Алан.

— Ние петимата — отговори Вард. — Никой друг.

Принцът клекна, за да разгледа трупа на млад мъж. Беше убит със силен удар по главата. Тялото беше студено, но в добро състояние и мъртвешкото вкочанясване едва започваше.

— Мъртъв е от около три часа — каза Ройс.

Той беше намерил трупа по време на обиколката си, освен това толкова често се беше сблъсквал със смъртта като наемник, че не можеше да греши.

Алан кимна и се изправи.

— Следователно е бил убит на свечеряване. Знаем ли кой е?

— Не — отвърна Вард. — Но ще го разберем веднага, ако се окаже, че липсва член от едната или другата делегация. Слуга от замъка, мисля. Какво ще правим?

— Нищо. Скрийте тялото и нищо не казвайте.

Гвардейците се спогледаха учудено.

— Моля? — каза Вард.

— Чухте ме. Ако се разбере, че е било открито тяло, целият замък ще бъде обзет от вълнение за по-малко от час. Да започнем разследване означава да поемем риска новината да се разнесе. И дума да не става.

Вард се поколеба.

Не смееше да оспорва заповед пред свидетели, но не можеше да мълчи. Приближи до Алан и почти до ухото му каза:

— Може би този човек е бил убит, защото нещо е знаел. Или защото неочаквано е видял или чул нещо. В замъка има убиец. Убиец, чиято главна цел несъмнено не е бил този нещастник. Трябва да го намерим, преди да…

— Или може би този мъж е бил убит следствие на обикновена разпра. За жена. За дълг от комар. Или за някакво различие, което обаче няма нищо общо с това, което се разиграва тук от две седмици.

— Нищо не знаем, принце.

— Именно. Нищо не знаем и не искам да проваля последния шанс, който имаме, да бъде постигнато съгласие. Не казвам, че това убийство ще остане ненаказано. Не казвам, че няма да потърсим кой го е извършил. Но не тази нощ. Не и сега. И със сигурност не и за нещо, което може би е някаква лична драма.

Вард се сдържа.

— Ами ако в замъка се е промъкнал убиец! Наш дълг е да пазим делегациите…

— Точно това ще направим, Вард. Ще пазим делегациите и ще гарантираме спокойното протичане на преговорите.

Алан се обърна и като сложи край на този уединен разговор, заяви с тон, нетърпящ възражение:

— Ройс, заемете се с тялото. Намерете подходящо място, където да е далеч от погледите.

— Слушам.

Тогава Алан се обърна към другите двама гвардейци:

— Беор и Енград, вземете десет души с вас и организирайте оглед на стените. Търсете всякакво указание, позволяващо да се допусне, че някой се е вмъкнал в замъка. Енград, вие поемате северната част на замъка, от малкия таен вход до старата врата. Беор, вие поемате южната част.