Ледената пустиня

Привличането между нас беше силно и непреодолимо. Безсмислено беше да му се противопоставяме. И макар че той все пак опита да се пребори с него, аз не му го позволих. Дадох му да пие любовен еликсир, който ме научи да забърквам братовчедка ми Лето още в детството, като деца, които правят бели скришом от майките си. Еликсир, който прекърши волята му и го накара да забрави принципите си.

Беше истинска лудост.

Гунар бе нежен, внимателен и страстен, и при все че нямах никакъв опит, успя да събуди у мен чувствеността.

Влюбих се лудо, защото няма нищо по-възбуждащо от забранената любов.

Деметер беше права. Бях обладана от богинята.

На другия ден си помислих, че съм сънувала.

— Съжалявам. Събудих ли те?

Беше едва по обяд, бях спала не повече от пет-шест часа, а бях схваната, с изтръпнало тяло, с пресъхнала уста, мъгляви спомени и гузна съвест. Мерицел лежеше до мен, сгушена, пъхнала глава под ръката ми, търсеща топлината ми. Беше със зачервени очи и гласът й леко потрепваше:

— Как ти се стори?

Уплаши ме. Мерицел ме разпитваше, а аз все още не бях имала време да осъзная вината си, да си я призная и да я преглътна.

— Кое?

Отвърнах уплашена. Не бях сигурна дали случилото се не бе само един сън.

— Гаджето ми, Гунар. Допада ли ти?

Идеше ми да ревна. Дали ми допада? Как е възможно Мерицел да не си бе дала сметка, че съм се влюбила в него?

— Прекрасен е — отговорих, без да излъжа ни най-малко.

Мерицел тъжно се усмихна.

— Значи и ти мислиш същото?

Кимнах утвърдително, безмълвно. Наивността на приятелката ми ме трогна и разчувства.

— Смятах, че е моя измислица — сподели ми Мерицел.

— Гунар ли?

— Прекалено приказен е, за да е истински. Затова не ви го бях представила — от страх, че може да изчезне като дим.

Точно това изпитвах и аз. Мерицел продължи монолога си:

— Може би е истински. Съществува ли Гунар? Ти се запозна с него. Кажи ми: наистина ли го има?

Бях поразена от прямотата и откровеността на приятелката си. Изразяваше с думи всичко онова, което аз изпитвах.

Измънках как да е някакво извинение. Имах нужда от време, да изясня нещата за себе си.

— Не знам, Мерицел. Та аз едва го познавам. Беше толкова набързо…

Прекъсна ме:

— Гунар е исландец, от много богато семейство, доколкото разбрах. Прави докторат по филология и е специалист по викингски саги, затова искаше да ме изненада с маската на Один. Знаеш ли кой е Один?

— Божество? — предположих колебливо.

Не знаех каква е играта на Мерицел и затова бях нащрек.

— Името му означава „Омраза“.

— Гняв — бързо я поправих.

— Гняв ли? — изненадано ме попита тя. — Откъде знаеш?

В този момент трябваше да проявя смелост и да призная на приятелката си, че Гунар ми го е обяснил, че се целувахме, че се любихме, че след това той изчезна, а аз сега бях объркана и не знаех със сигурност какво ще стане оттук насетне. Но не го сторих. Вътрешно изпитвах задоволството да разбера, че Гунар бе разкрил пред мен неща, които с нея не бе споделил, и така аз проумявах по-добре метафоричната сила на Один. И реших да го пазя в тайна.