Ледената пустиня
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-333-5
- Переводчик: Александрина Кузманова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Ледената пустиня». Краткое содержание книги:
— Попита ли ме, когато се родих? Даде ли ми правото да избирам?
Деметер се обърка:
— Кой ти е казал, че е възможно да се избира?
Аз я обърках още повече, като й подадох пръчицата.
— На.
— Полудя ли?
Не бях луда. Пробвах докъде мога да стигна.
— Ако си дошла да ме шантажираш, предпочитам да остана на легло или да рискувам да умра.
Този път Деметер не ме удари, нито ми отне пръчицата, но възмущението я задушаваше:
— Когато имаш проблеми, не идвай да ми искаш помощ.
— Нито пък ти на мен. Не възнамерявам да ти помогна да се докопаш до властта, нито пък да се караш с тези кресливи вещици.
Вместо отговор Деметер махна бързо с пръчицата си и унищожи костюма ми на Баалат.
— Все ми е едно. Ще си направя друг! — изкрещях сърдито аз.
Деметер отвори вратата и излезе.
Отношенията ни за малко да се изгладят, но аз се бях заинатила и задълбочих проблема.
След няколко минути Мерицел влезе на пръсти и тревожно ме погледна:
— Пак ли се скарахте?
Благодарих й за интереса с прегръдка. После станах от леглото и погледнах през прозореца. Сухите и студени дни в средиземноморските страни са ведри. Когато вятърът замита облаците, ясното небе проблясва, като че ли е лято.
Подмамват. Карат да си мислиш, че слънцето излъчва топлина и температурата е приятна, но всъщност под този приятен вид студът хапе. Мислех си за Деметер, за нейния вид на майка и защитница. Нейната нежна плитка, нейните опитни и обгръщащи ръце. Но беше и ще си остане студена магьосница. Магьосница, която предпочиташе да властва и да определя чуждите съдби, вместо да се опита да разбере собствената си дъщеря. Майка ми беше избрала политиката и в онзи момент чувствах дълбока омраза към племето. Взех си кърпа и се запътих към банята.
— Ще излизаш ли?
— Имам много неща да свърша преди тържеството — отговорих.
— Ще дойдеш на карнавала? — възкликна тя, докато пляскаше с ръце.
— Да, ама имам един проблем.
— Какъв?
Във въпроса се подразбираше желанието й да ми помогне.
— Нямам костюм, майка ми го взе.
Мерицел въздъхна облекчено.
— Няма значение. Ще ти помогна да си го ушиеш отново. Очарова ме змията.
Учудено я погледнах. Кървавата богиня, вещицата на любовта бе съблазнила Мерицел.
И тя, без да знае, пагубно реши съдбата си, както и моята.
Глава втора
Один — Бог на викингите
И отново уших маскарадния костюм на Баалат. Ако първия път бе действие на невинно непокорство, то този път го направих умишлено. Шиех и шиех с огромното желание Деметер да узнае за кощунството и другите Омар да й натрият носа с провокацията ми.
Провокация е това: да търсиш скандал, полемика, а най-вече да станеш център на всички погледи и коментари. И го постигнах. Само как го постигнах…
И сега не съм дискретна, но тогава, на седемнайсет години — още по-малко. Обичах да привличам вниманието върху себе си. Косата ми беше дълга и къдрава. И в онази студена зима се запалих по минижупите, мрежестите блузи, високите ботуши, шеметните деколтета и ризи от кашмир в студени цветове. При едно от сезонните намаления си бях купила палто с качулка, което бледо напомняше пелерините на елфите. Малко преди тържеството се затворих в банята на университета с Шахида — една приятелка от Пакистан, и я помолих да ме научи да си гримирам очите като нея. Оттогава използвам черна сурма.
— Hello, Miss Cool — ме поздрави същата вечер Карла.
Подари ми един ръждясал пирон, който намери на пода, и самотен чорап, без другарче за чифт.
— Сигурно ще им намериш приложение.
Не знам дали го направих, за да й доставя удоволствие, или за да докажа, че не ме е страх, но я изненадах по време на вечерята с висящия от ухото ми пирон като обица и продупчения чорап на дясната ми ръка, направен като ръкавица без пръсти.
Чиста постановка.
Беше ясно, че предпочитам да съм в главната роля, отколкото да гледам филма от залата.
В нощта на карнавала аз бях главната героиня! И още как! Достатъчно е да ти кажа, че Карла отказа да дойде с мен, и то облечена като прелъстителка и боядисана като мулатка, носеше на главата си украшение, с което не можеше да премине през вратата.
— Не искам да съм незабележима, сякаш съм прозрачна.