Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Не ме стряскай така, докато спя — отсече той и разтвори бавно пръстите на лявата си ръка. Винаги болеше повече след сън.
— Аз ли те събудих? — прошепна Ракки. — Щеше да събудиш цял Торлби с виковете си. Пак ли сънува?
— Не — изръмжа сърдито Рейт, седна обратно с гръб към стената и зарови нокти в косата си. — Може би.
Сънища пълни с огън. Дим на кълба и мирис на разруха. Очите на воините и кучетата блестят яростно с червената светлина на огньовете. Умопомрачителната, червена светлина по лицето на жената. И гласът ѝ, когато пищеше за децата си.
Ракки му подаде манерката си и Рейт я грабна от ръката му. Напълни уста и изжабурка водата — устата му беше порязана и нацепена отвътре и отвън от шамарите на Горм, но това не беше нищо ново. Лисна малко в шепа и намокри лицето си. Беше облян в студена пот.
— Не ми харесва тая работа, Рейт. Тревожа се за теб.
— Ти? Се тревожиш за мен? — Мечът на Горм ще да беше паднал в боричкането, защото сега лежеше на земята. Рейт го вдигна и прегърна до гърдите си. Ако кралят видеше, че го е оставил да лежи на студения под, щеше да отнесе още шамари, ако не и по-лошо. — Това е нещо ново.
— Не, не е. Отдавна се тревожа за теб. — Ракки хвърли тревожен поглед към вратата на покоите на краля и понижи глас. — Може просто да си тръгнем — прошепна той настоятелно. — Да намерим кораб и отплаваме надолу по „Божествена“ и „Непристъпна“, както непрекъснато говориш. Както говореше преди, имам предвид.
Рейт кимна към вратата:
— Мислиш, че той ще ни пусне просто ей така? Мислиш, че майка Скаер ще дойде да ни помаха за сбогом усмихната от пристана? — Изсумтя присмехулно. — Мислех, че от двама ни ти си умният. Хубави мечти са това, но вече няма връщане назад. Забрави ли какво беше преди? Вечно гладни, премръзнали и умиращи от страх през цялото време?
— Теб не те е страх през цялото време? — Гласът на Ракки прозвуча така умолително, че успя да прогони напълно ужаса от кошмара и накара кръвта на Рейт да кипне. Всъщност гневните изблици му бяха готовият отговор за всеки проблем.
— Не, не ме е страх! — озъби му се Рейт, разтресе меча на Горм пред лицето му и той примижа уплашено и извърна глава настрани. — Аз съм воин. Ще си спечеля име в тази война и толкова гривни, че никога повече няма да заспивам гладен. Това място ми се полага. Извоювах си го, нали?
— Ъхъ, бори се за него.
— Служим на крал! — каза Рейт и му се прииска да го беше казал със същата гордост в гласа както преди. — На най-великия боец в земите около Разбито море. Непобеден в битка или дуел. Ти обичаш да се молиш. Благодари на майка Война, че се бием на страната на победителите!
Ракки го погледна от отсрещната стена на коридора, облегнат на белязания от множество битки черен щит на Горм, гледаше го с широко отворени очи, в които блещукаше светлината на факлата. Странно, как лицето му беше така еднакво като неговото, а изражението му толкова различно. Понякога му се струваше, че двамата бяха статуите на носа и кърмата на кораб, издялани еднакви, обречени да са завинаги заедно на кораба, но винаги гледащи в противоположни посоки.
— Ще падне убиване — промърмори Ракки. — Повече от всякога.
— Предполагам — отвърна Рейт, легна, обърна гръб на брат си, прегърна меча на Горм и се зави с одеялото. — Война е, нали?
— Аз просто не обичам да убивам.
Рейт се опита да прозвучи все едно не беше кой знае какво, но не можа да го докара съвсем:
— Аз ще убивам и за двамата.
Ракки не отговори веднага.
— Точно това ме плаши — каза след известно мълчание.
Сръчни ръце
Кол издялка последната руна, усмихна се и издуха прахта и стърготините. Ножницата на меча беше завършена и той се гордееше с резултата.
Обичаше да работи с дърво, то не криеше тайни, не лъжеше и веднъж издялано, не можеше да се върне в предишната си форма. Нищо общо с работата на пастора — само мъгла и догадки. Думите бяха по-трудни за усвояване инструменти от длетата, а хората така непостоянни, както водите на майка Море.
Гърбът му настръхна, когато Рин се пресегна през рамото му и прокара пръст по един от изписаните с руни редове.
— Какво означава? — попита го тя.
— Петте имена на майка Война.
— Богове, прекрасна изработка. — Ръката ѝ се спусна надолу по тъмното дърво и пръстите ѝ пробягаха по издяланите фигури, цветя и дървета, преливащи се едни в други. — Имаш сръчни ръце, Кол. Най-сръчните ръце.
Тя нахлузи готовия връх на края на ножницата — изкована по формата на змийска глава лъскава стомана — и той пасна идеално, като ключ в ключалка.