Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Преди седем дни се срещнах с представител на баба Вексен — нареждаше монотонно отец Ярви.
— Трябваше да присъствам на срещата! — отсече майка Скаер.
— Ще ми се да беше, но нямаше време за това. — Отец Ярви разпери насреща ѝ дланта на здравата си ръка сякаш на света нямаше по-честен човек от него. — Но не пропусна много. Майка Адуин се опита да ме убие.
— Не съм я срещал, но ето, че вече я харесвам — прошепна Рейт на брат си и Ракки се разхили.
Рейт по-скоро би легнал със скорпион, отколкото да размени десет думи с това едноръко копеле. Ракки го наричаше Паякът и определено той отговаряше на името — слаб, потаен и отровен. Но освен ако не си муха, паяците не те закачат. А мрежите, които плетеше отец Ярви, бяха предназначени за хора и никой не знаеше кой ще е следващият, хванал се в тях.
Чиракът му не падаше по-долу. Кльощаво хлапе с чорлава глава като тази на плашило, направена от слама. С набола на петна брада без определен цвят, мигащ на парцали нервак, който не стоеше на едно място и не спираше да чопли нещо. И нахилен до уши, вечно нахилен, все едно ти е най-добрият приятел, но Рейт не се връзваше на такива. Изпълнен с ярост поглед, пълен с болка или омраза, на такива можеш да имаш вяра. Усмивката крие кой знае какво.
Рейт отпусна назад глава и пропусна покрай ушите си нестихващото плямпане в Залата на боговете. Загледа се в купола на тавана. Забележителна сграда, но освен от паленето им, Рейт не се интересуваше много от постройки. Статуите на върховните богове гледаха укорително от високо и той им се ухили подигравателно. От време на време казваше по някоя скалъпена надве-натри молитва към майка Война, иначе боговете не го интересуваха.
— Баба Вексен ни е обявила за предатели и магьосници. Издала е декрет, с който ни прокужда от този свят. — Отец Ярви хвърли на масата пред себе си някакъв свитък и Рейт изпъшка уморено. От свитъци с думи имаше по-малка полза и от постройки и богове. — Зарекла се е да ни унищожи.
— Нямаше предложение за мир, значи? — попита кралица Лейтлин.
Отец Ярви хвърли поглед настрани към чирака си и поклати глава:
— Не.
Кралицата изпусна една пълна с огорчение въздишка:
— Надявах се, че ще ни даде нещо, с което да се пазарим. В кръвопролитията няма почти никаква печалба.
— Зависи чия кръв е пролята и как. — Горм извърна глава и измери с мрачен поглед празните столове. — Кога крал Фин ще сметне за благоразумно да ни удостои с присъствието си?
— Не и след хиляда години — отвърна Ярви. — Фин е мъртъв.
Ехото затихна в купола на Залата на боговете и наоколо се възцари неловка тишина. Дори Рейт наостри уши.
— Майка Кайър предала ключа на Бейлова крепост в замяна на мир, но баба Вексен не удържала на думата си. Изпратила Яркия Йълинг в Йейлтофт да уреди сметките ѝ и той убил крал Фин и изпепелил града.
— Значи не можем да разчитаме на помощ от Тровенланд. — Сестра Ауд, пухкавият, червендалест чирак на майка Скаер, изглеждаше така сякаш ще избухне в сълзи при тази новина, но Рейт се нахили до уши. Може би сега най-после щяха да се заемат с нещо полезно.
— Има оцелял в клането. — Кралица Лейтлин щракна с пръсти и вратите на Залата на боговете се отвориха. — Внучката на крал Фин. Принцеса Скара.
В светлия отвор на вратите се появиха две фигури, чиито сенки се разтеглиха по цялата дължина на излъскания каменен под, когато тръгнаха към масите. Едната се оказа на Синия Дженър, все така опърпан и обрулен от ветровете в морето, както и на доковете. Но другият новодошъл определено бе положил усилия за външния си вид.
Беше облечена в рокля от фино, зелено платно, което сякаш сияеше на светлината на факлите. Вървеше изпънала гордо рамене, а острите ѝ скули хвърляха сенки по бузите ѝ. От едната страна на дългата ѝ шия обеца беше разпиляла ситни скъпоценни камъни. Носеше гривна над лакътя на тънката си ръка — кървавочервен камък в средата на дебел златен обръч. Къдравата ѝ тъмна коса, която на доковете наподобяваше буреносен облак, сега бе намазана с масло, сплетена на плитка и навита на висок, лъскав кок.
Богове, беше така променена, но Рейт я позна на мига.
— Това е тя — прошепна на Ракки. — Момичето, което видях на доковете.
Брат му се наведе и прошепна в ухото му: