Бурята
- Автор: Шустерман Нийл
- Серия: Дъгата на косата #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 978-619-171-069-0
- Переводчик: Гергана Минкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бурята». Краткое содержание книги:
Срещата бе в град на име Сан Антонио, а адресът се оказа пентхаус във висока сграда с изглед към реката. Той предположи, че партито вече може да тече. Неспирен купон. Нямаше как да е по-далеч от истината. Бе посрещнат на вратата не от прислужник, а от Косач — тъмнокоса жена с лек намек за паназиатски произход във външността, която му изглеждаше позната.
— Тайгър Салазар, предполагам.
— Правилно предполагате.
Той влезе вътре. Интериорът бе пищен и според очакванията му. Онова, което не очакваше, бе пълното отсъствие на други гости, но както веднъж бе казал на Роуан, той се движеше по течението. Справяше се с каквото дойдеше.
Мислеше си, че тя ще му предложи храна, дори питие след дългото пътуване, но жената не го направи. Вместо това го заоглежда, сякаш бе екземпляр, изложен на пазар за животни.
— Харесва ми робата ви — каза ѝ той, решил, че ласкателство няма да навреди.
— Благодаря — отвърна тя. — Свали си ризата, ако обичаш.
Тайгър въздъхна. Значи щеше да е от онзи тип срещи. И отново бе изцяло на грешен път.
Щом остана пред нея без риза, тя го заразглежда още по-втренчено. Накара го да ѝ демонстрира бицепсите си и пипна да провери колко са твърди.
— Мършав — отсъди накрая. — Но има потенциал.
— Как тъй ще съм мършав? Та аз тренирам!
— Недостатъчно — посочи тя. — Но това лесно се поправя. — Отстъпи крачка назад, хвърли му още един преценяващ поглед и заключи: — Физически не си върхът, но при дадените обстоятелства си идеален.
— Идеален за какво?
— Ще разбереш, като му дойде времето.
Чак тогава нещо му щракна и го обзе вълнение.
— Да не би да ме избирате за стажант?
Тя се усмихна за пръв път.
— Да, и така може да се каже — отговори.
— Еха, това е възможно най-върховната новина! Няма да ви разочаровам. Аз уча бързо. И съм умничък. Не от типа зубъри в училище, но нека това не ви заблуждава. Имам мозък за раздаване.
Тя го приближи и се усмихна. Изумрудите по яркозелената ѝ роба уловиха светлината и заискриха.
— Повярвай ми — продума, — за това стажуване мозъкът ти е напълно без значение.
Втора част
На пътя на заплахата
8.
При никакви обстоятелства
Преди да поема опеката над света, максималното население, което Земята можеше да поддържа, бе десет милиарда. Само че то вървеше към увеличаване, вещаещо глад, страдание и пълен колапс на обществото.
Аз промених тази сурова действителност.
Удивително е колко много човешки живот може да понесе една добре управлявана екосистема. И като казвам добре управлявана, имам предвид управлявана от мен. Самото човечество е неспособно да манипулира с всички променливи — но под моето ръководство, макар населението да се увеличи в геометрична прогресия, светът изглежда далеч по-просторен — и благодарение на различните рифове, горски балдахини и подземни територии, чието създаване подпомогнах, откритите пространства са дори по-изобилни, отколкото в Епохата на смъртните.
Без моята непрестанна намеса крехкото равновесие ще се срине под собствената си тежест. Треперя, като си помисля, какво страдание би донесла една планетарна катастрофа. За щастие, аз съм тук, за да я предотвратя.