Бурята

Тайгър сви рамене извинително.

— Както ти казах, има мнозина с името Роналд Даниълс. Отне ми време да те открия.

Значи баща му бе мъртъв от повече от седмица. Ако Тайгър не беше дошъл да му каже, той нямаше и да знае.

И тогава истината бавно осени Роуан. Това не беше случайност.

Беше наказание.

Беше възмездие за действията на Косач Луцифер.

— Кой Косач извърши Прибирането? — попита Роуан. — Трябва да знам кой е бил.

— Не знам. Накарал е останалите от семейството да се закълнат, че ще мълчат. Косачите го правят понякога. Знаеш го по-добре от всеки друг.

— Но дал ли е на останалите имунитет?

— Разбира се — потвърди Тайгър. — На майка ти, на братята ти, на сестрите ти, както се очаква да постъпи Косач.

Роуан закрачи из стаята, защото му се прииска да удари Тайгър поради пълното му неведение, но знаеше, че Тайгър няма вина за нищо. Той бе само вестителят. Останалите от семейството му имаха имунитет — но той щеше да трае само година. Който бе извършил Прибирането на баща му, можеше да иде за майка му, за братята и сестрите му — по един годишно, докато цялото му семейство изчезнеше. Това бе цената да си Косач Луцифер.

— Аз съм виновен. Направили са го заради мен!

— Роуан, чуваш ли се? Не всичко опира до теб! С каквото и да си ядосал Форума на Косачите, не биха погнали семейството ти заради теб. Косачите не са такива. Не ги гони жажда за мъст. Те са просветени.

Какъв смисъл имаше да спори? Тайгър не би разбрал, а може би и не трябваше да разбира. Нека си живее хиляди години занапред като парти гост, без да има представа колко дребнави, колко отмъстителни, колко по човешки несъвършени можеха да бъдат Косачите.