Ловците

— И къде да ги прехвърля? — попита Юнг.

— Добър въпрос.

— Имам сметка на Каймановите острови — продължи Юнг. — И още една в „Лихтенщайнише Ландесбанк“.

— Какво? — попита Кастило, неспособен да повярва на чутото. — Стожер на ФБР, експерт по прането на пари, който крие личните си средства от данъчните в Лихтенщайн и на Каймановите острови?

На Юнг не му бе никак забавно.

— Това бе инвестиция, майоре — отвърна той. — Отворих сметките и за да разбера как става, и за да научавам навреме всички промени в банковото законодателство. Тъй като имам сметка, мога да задавам въпроси, на които в противен случай никой не би ми отговорил.

— Става още по-хубаво — зарадва се Чарли. — ФБР има пари в Лихтенщайн и на Каймановите острови. Няма ли вече нищо свято?

— Това пък какво е? — полюбопитства Бритън. — Лих… какво?

— Лихтенщайн е малка страна — има си принц — около четирийсет километра дълга и осем километра широка, разположена между Швейцария и Австрия — обясни Кастило. — „Ландесбанк“ означава държавна банка. Населението в Лихтенщайн изкарва пари, като отглежда крави и се разполага с парите на другите.

— Истината е, че парите в банката са мои — призна Юнг. — Използвах собствени средства, за да открия сметката. Така е по-лесно, отколкото да се опитвам да издействам разрешение — и да получа пари — от ФБР.

— И колко свои пари си скътал в сметката в „Лихтенщайнише Ландесбанк“?

— Двайсет и пет хиляди долара.

— Трудно ли е да се открие сметка? — попита Кастило.

— Напротив, много е лесно. Искат справка от банка в страната, в която живееш, и чек или превод. Не приемат пари в брой — отвърна Юнг.

— Значи и ние така ще направим. Искам да извадя парите от Уругвай, преди да се разбере, че Лоримър е мъртъв.

— Бертран — поправи го Юнг. — Парите са на името на Бертран.

— Добре де, Бертран — примири се Кастило. — Ще има ли неудобни въпроси, когато тайната ти сметчица набъбне с петнайсет милиона и седемстотин хиляди?

— Не съм сигурен, че искам да го направя — опъна се Юнг.

— Просто ми отговори на въпроса — нареди Кастило. — Да не разлаем кучетата?

— Там никога не задават въпроси и имат много строга политика по отношение на поверителността, по-стегнато е дори от Швейцария. По очевидни причини, ми е неудобно да прехвърлям парите на Бертран в моята сметка.

— Защо тогава изобщо я спомена? — повиши нетърпеливо глас Торине.

— За да ви предложа да откриете сметка там. Кастило иска да ме замеси в измама. Аз съм агент на ФБР, по дяволите.

— Мили боже! — възкликна Торине. — Първо правило на ФБР: „Винаги си покривай задните части“. Така ли е?

— Аз пък ти нареждам да изпълниш заповед, одобрена от президента на Съединените щати — настоя Кастило.

— Не вярвам да имаш нито правото, нито властта да ми нареждаш. Аз съм служител на ФБР. Не работя за теб.