Ловците

Чарли извади притеснен някакви богато украсени документи от куфарчето и ги подаде на президента.

Президентът го погледна, след това отбеляза:

— Ти знаеш много езици, Чарли, какво пише тук?

— Господине, това са сертификати, подписани от служители на банките, с които се потвърждава, че господин Лоримър е дал заем на банките и въпросните банки ще възстановят сумите при поискване. Това са нещо като облигации, господин президент, но не е точно.

— И не са подписани, така ли?

— Не са, господине. В момента са равносилни на неподписан чек.

— И нямаме представа — по-точно аз — откъде Лоримър се е сдобил с всичките тези пари, така ли? — обади се държавният секретар.

— Не, госпожо — потвърди Кастило. — Според мен — всъщност сигурен съм — идват от посредничеството му в „Петрол срещу храни“, но не мога да докажа подобно твърдение.

Надявах се да свържа сумата с някое от имената в тефтера — стига да успеем да го декодираме — или с някое от имената, които получих от друг източник.

— Какъв е този друг източник? — полюбопитства посланик Монтвейл.

— Предпочитам да не отговарям на въпроса ви, господин посланик — отвърна Чарли.

— Аз съм директор на Националното разузнаване — заяви с леден глас Монтвейл.

— Според мен това е известно на Чарли — намеси се президентът. — Замълча за миг. — Кои са тези хора, Чарли?

— Господине, дал съм дума да не разкривам нито самоличността на източника си, нито информацията, която ми е дал, без изричното му позволение.

— Това е смешно! — избухна Монтвейл.

— Надявах се да ми даде разрешението си, преди да оплескам нещата в Уругвай — призна Чарли.

— „Оплескам“ ли каза? — попита президентът.

— Моля да ме извините — наведе глава Кастило. — Много се извинявам, госпожо секретар.

— Чувала съм тази дума и преди, Чарли — кимна Натали Кохън.

— Та какво казваше, Чарли? — попита президентът.

— Да, господине. Искам само да кажа, господин президент, че искрено съжалявам за смъртта на сержант Кранц и че не успях да изпълня възложената ми мисия.

Президентът не отговори веднага. Погледна Кастило, замисли се над думите му и накрая каза:

— Защо реши, че си се провалил, Чарли?

— Накратко казано, господине, не успях да открия хората, които застреляха господин Мастърсън, сержант Маркъм и простреляха агент Шнайдер и не знам накъде да продължа. Господин Лоримър е мъртъв и така и няма да разберем какво е знаел, а ако не бях провалил…

Кастило замълча, сякаш се опитваше да открие точната дума.

— Репатрирането му ли? — помогна му президентът.

— Да, господине. Ето, че и сержант Кранц е мъртъв. Не оправдах доверието ви, господине.

— Чарлс — надигна глас президентът — какво ще кажеш за щетите, нанесени от провала на майор Кастило?