Ловците

— Положението ще остане непроменено, ако Певснер продължи да ни оказва помощ и докато не наруши някой от законите на Съединените щати.

— Този тип продължи ли да помага? — попита Монтвейл.

— Осигури ми хеликоптера до имението „Шангри-Ла“ — обясни Кастило.

— Той в Аржентина ли е?

— Нямам представа къде се намира Певснер в момента — отвърна честно Кастило. — Натъкнах се съвсем случайно на Хауърд Кенеди в Буенос Айрес и той уреди хеликоптера.

„Това не е някоя нагла лъжа. Просто поизкривих малко истината. Откъде да знам, Алекс в момента може да е в Пуенте дел Есте, Уругвай, не в Аржентина“.

— Кой е Кенеди?

— Бивш агент на ФБР, който в момента работи за Певснер — обясни президентът.

— Той какво прави в Аржентина?

— Придружаваше самолет „767“, натоварен с предмети на изкуството, изпратени от саудитското кралско семейство в Риад за Ислямския културен център „Крал Фахд“ в Буенос Айрес, и е върнал в Риад понита за поло, седла и други амуниции за кралското семейство — отвърна Кастило.

— Самолетът сигурно е собственост на Певснер? — предположи Монтвейл.

— Вероятно, господине, не попитах.

— И този тип Кенеди просто ти осигури хеликоптера, защото го помоли, така ли? Това ли се опитваш да ми пробуташ, Кастило?

— Сигурно го е направил със съгласието на господин Певснер, господине, но истината е, че не го попитах.

— Държа да отбележа, господин президент, че цялата тази работа ме хвърля в недоумение.

— Чарлс, нали си чувал какво казват за политиците, че си избират доста странни партньори за леглото.

— Просто не разбирам защо този тип Кенеди е бил притеснен, че агентът от ФБР го бил видял — продължаваше Монтвейл.

— Кенеди очевидно е параноик — отвърна президентът. — Решил е, че ФБР продължава да го търси, въпреки че изрично наредих да бъде оставен на мира, и си е наумил, че щом го открият, ще го ликвидират.

— Пълен абсурд!

— Съгласен съм. Първо, ликвидирането му ще бъде незаконно — продължи президентът.

— Защо е решил така?

— Ами — намеси се Кастило — Кенеди е бил старши агент от „Вътрешни операции“ на ФБР и знае какви тайни на Бюрото са потулени.

— Чарли — обади се президентът, — може и да греша, но разпоредбите за опазване на държавни тайни не включват ли и всичко, с което се занимаваше досега? Дори самоличността на хората, с които си се срещал?

— Точно това казах на господин Юнг, господине.

— Значи няма място за притеснение — кимна президентът. — Тъй като въпросът беше повдигнат, Чарлс, защо не провериш и в ЦРУ, и във ФБР, за да се увериш лично дали спазват заповедта, която съм издал? Ако случайно са пропуснали, държа да ме уведомиш.