Останалите

Той не беше направил нищо лошо, но помнеше странното усещане за срам — за личен провал — когато се върна у дома си, след като го беше напуснал, все едно беше скъсан или го бяха изгонили дисциплинарно. Но изпитваше и утеха и успокоение в това, да се върне при семейството си, да открие всички живи и здрави, макар че сестра му очевидно беше преживяла доста. Том я попита няколко пъти за Джен Сасман, но тя отказваше да говори или защото беше твърде разстройващо — според теорията на майка му — или защото просто ѝ беше писнало от темата.

— Какво искаш да ти кажа? — тросваше му се тя. — Мамка му, тя се изпари, това е.

Останаха само четиримата две седмици, гледаха дивидита и играеха настолни игри, правеха всичко, което можеше да ги разсее от истеричната монотонност на телевизионните новини — обсесивно повтаряне на едни и същи основни факти, все по-увеличаващия се брой на липсващите, интервю след интервю с травматизирани очевидци, които казваха неща като: „Той стоеше точно до мен…“ или „Обърнах се само за секунда…“, преди гласовете им да се извият в смущаващ кикот. Медийното отразяване беше различно от това за единайсети септември, когато мрежите показваха горящите кули до безкрай. Четиринайсети октомври беше по-аморфен, по-труден за обхващане: имаше огромни струпвания на коли по магистралите, катастрофирали влакове, много паднали малки самолети и хеликоптери, за щастие, в САЩ нямаше нито един катастрофирал голям пътнически самолет, макар че няколко бяха приземени от ужасените втори пилоти, а един дори от стюарда, който за малко се превърна в национален герой, една ярка точка в морето от мрак — но медиите така и не можаха да създадат едно-единствено изображение, което да символизира катастрофата. Нямаше и враг, който да бъде мразен, а това правеше нещата много по-трудни за осмисляне.

В зависимост от навиците си, човек можеше да слуша експертите, които провеждаха дебати върху валидността на противоречивите религиозни и научни обяснения за събитието, което беше или чудо, или трагедия, или можеше да гледа безкрайни серии от прозрачни монтажи, празнуващи живота на заминалите знаменитости — Джон Меленкамп и Дженифър Лопес, Шак и Адам Сандлър, мис Тексас и Грета ван Састерн, Владимир Путин и папата. Имаше толкова много различни нива на слава, примесени едно в друго — техничарят в рекламите на „Върайзън“ и пенсионираният съдия от Върховния съд, латиноамериканският тиранин и куотърбекът, никога неразвил своя потенциал, остроумният политически консултант и онази мацка от „Ергенът“. Според „Фуд Нетуърк“ малкият свят на звездните готвачи бе понесъл непропорционално голям удар.