Градината на Рама [bg]

Ако заспеше, докато бе свързан с мрежата, сънищата му бяха ярки и изпълнени с действие. Никога по-рано не бе сънувал толкова и често се бе надсмивал на Никол заради нейната загриженост от някой по-особен сън. Но сега образите, които се раждаха по време на неговия сън бяха толкова сложни, а в някои случаи фантастични, че той започна да разбира защо Никол им бе обръщала толкова голямо внимание. Една нощ сънуваше, че е все още юноша и гледа постановката на „Както ви се харесва“ в родния си град Стратфорд на Ейвън. Русокосата красавица, която играеше Розалинда, слезе от сцената и прошепна в ухото му:

— Ти ли си Ричард Уейкфийлд?

— Да — отвърна той.

Актрисата започна да го целува, най-напред бавно, после все по-страстно, а енергичният й, гъделичкащ език се гърчеше в устата му. Почувства прилив на непреодолимо желание и сетне изведнъж се събуди, странно притеснен както от голотата, така и от ерекцията си. „Защо беше всичко това?“ — чудеше се Ричард, неволно повтаряйки фразата, която толкова пъти бе чувал от Никол.

На някакъв етап от неговото пленничество спомените за Никол станаха по-ясни, по-отчетливи. За свое учудване Ричард установи, че в отсъствието на други дразнители при пълна концентрация може да си възстанови цялостен разговор с Никол, включително такива подробности като мимиките, които тя правеше, за да подчертае важните места в изречението. При продължителната самота във вътрешността на паяжината Ричард често се чувстваше изоставен, а живите спомени правеха липсата на любимата жена още по-тежка.

Образите на децата бяха също толкова ярки. И те му липсваха, особено Кати. Припомни си последния разговор със своята любимка няколко дни преди сватбата, когато тя се бе върнала да вземе някакви дрехи. Кати бе потисната, нуждаеше се от подкрепа, но Ричард не успя да й помогне. ПРОСТО НИ ЛИПСВАШЕ ВРЪЗКА. Последният спомен за Кати — млада, сексапилна жена — бе заместен от този на дръзко десетгодишно момиченце, подскачащо по площадите на Ню Йорк. Противопоставянето на двата образа породи у Ричард чувството за огромна загуба. След като се събуди, вече не се чувствах спокоен с нея — осъзна с въздишка. — Продължавах да искам малкото си момиченце.

Бистротата на спомените свързани с Никол и Кати убеди Ричард, че с ума му става нещо необикновено. Установи също така, че може съвсем точно да си припомни резултата от всеки четвъртфинал за Световната купа, а също за полуфиналите и на финалите. И всичко това за периода от 2174 до 2190. Някога като млад Ричард наистина помнеше цялата тази ненужна информация, защото бе страстен футболен запалянко. Но после през годините, предшестващи изстрелването на Нютон, мозъкът му бе претъпкан с толкова нови неща, че често не бе в състояние да си припомни дори участниците в някой ключов мач за Световната купа.