Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Това е — потвърди сухо кардиналът.
— А сега — продължи милейди, сякаш без да забележи промяната в гласа, с който дукът й отговори, — сега, след като получих указанията ви, ваше високопреосвещенство, за вашите врагове, ще ми разрешите ли, монсеньор, да ви кажа две думи и за моите?
— Та вие имате ли врагове? — запита Ришельо.
— Да, монсеньор. Врагове, срещу които трябва да ми дадете пълната си подкрепа, защото аз ги спечелих, като служех на вас, ваше високопреосвещенство.
— И кои са те? — попита дукът.
— Първо, тази нищожна сплетница госпожа Бонасийо.
— Тя е в Мантския затвор.
— Искате да кажете, била е там — продължи милейди — но кралицата е получила от краля заповед, благодарение на която са я прехвърлили в манастир.
— В манастир ли? — възкликна дукът.
— Да, в манастир.
— И в кой?
— Не зная, тайната е била добре запазена.
— Аз ще узная!
— И ще ми кажете ли, ваше високопреосвещенство, в кой манастир е тази жена?
— Не виждам никакви пречки за това.
— Добре. После аз имам друг враг, много по-опасен за мене от нищожната госпожа Бонасийо.
— Кой е той?
— Нейният любовник.
— Как се казва?
— О, вие го познавате много добре, ваше високопреосвещенство — извика в пристъп на гняв милейди, — това е злият гений и на двама ни; това е човекът, който в едно сблъскване с гвардейците на ваше високопреосвещенство разреши победата в полза на кралските мускетари; това е човекът, който нанесе три рани с шпагата си на вашия пратеник дьо Вард и провали цялата работа с диамантения накит; и накрая, това е човекът, който, узнал, че аз съм му отвлякла госпожа Бонасийо, се е заклел да ме убие.
— Аха! — каза кардиналът. — Зная за кого говорите.
— Говоря за оня негодник, д’Артанян.
— Той е смел момък — заяви кардиналът.
— И тъкмо защото е смел момък, е много по-опасен.
— Трябва да имаме доказателство за тайните му връзки с Бъкингам — продължи дукът.
— Доказателство! — извика милейди. — Аз имам десет.
— Добре тогава. Това е най-простото нещо! Дайте ми доказателство и аз ще го изпратя в Бастилията.
— Добре, монсеньор! Но после?
— Когато е в Бастилията, няма после — рече глухо кардиналът. — Ах, дявол да го вземе! — възкликна той. — Ако ми беше толкова лесно да се избавя от своя враг, както ми е лесно да се избавя от вашите врагове, и ако срещу такива хора ми искате безнаказаност за вашите постъпки!…
— Монсеньор — продължи милейди, — стока за стока, живот за живот, човек за човек. Дайте ми този и аз ще ви дам другия.
— Не зная какво искате да кажете — продължи кардиналът — и дори не искам да зная, но имам желанието да ви бъда приятен и не виждам никаква пречка да ви дам онова, което ми искате относно толкова незначителен човек. Още повече, че този негодник д’Артанян, както казвате, бил развратник, дуелист, предател.
— Подлец, монсеньор, подлец!
— Дайте ми тогава хартия, перо и мастило — рече кардиналът.
— Ето, монсеньор.
Настана кратко мълчание, което доказваше, че кардиналът подбира изразите, които трябваше да употреби в бележката, или може би вече я пишеше. Атос, който не беше пропуснал нито дума от разговора, улови двамата си другари за ръка и ги отведе в другия край на стаята.
— Е! — запита Портос. — Какво искаш и защо не ни оставяш да чуем разговора докрай?
— Шт! — пошепна Атос. — Чухме всичко, което беше необходимо да чуем. После аз не ви преча да слушате нататък, но трябва да изляза.
— Да излезеш! — учуди се Портос. — Ами ако кардиналът те потърси, какво ще му отговорим!
— Няма да чакате да ме потърси, ще му кажете първи, че съм излязъл на разузнаване, тъй като някои думи на съдържателя са ме навели на мисълта, че пътят не е безопасен. Преди това аз ще се обадя на охраната на кардинала. Останалото е моя работа, не се тревожете.
— Бъдете предпазлив, Атос! — посъветва го Арамис.
— Бъдете спокоен — отвърна Атос, — нали знаете, че съм хладнокръвен.