Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
Усмихна се на заседателите и едва тогава насочи вниманието си към помощника на адвоката на защитата.
— Сър Матю, готов ли сте да призовете свидетеля?
Матю Редмейн се надигна бавно от мястото си.
— Да, милорд — отговори той, но не го направи. Наля си чаша вода, намести очилата си и най-накрая с плавни движения отвори червената кожена папка пред себе си. Едва след като реши, че е напълно готов за срещата, произнесе: — Призовавам господин Спенсър Крейг. — Думите му отекнаха като погребална камбана.
Полицаят при входа се провикна с гръмовен глас:
— Господин Спенсър Крейг.
Вниманието на всички в залата беше насочено към вратата в очакване на последния свидетел. Миг по-късно, облечен в тогата си, се появи Спенсър Крейг. Влезе делово, все едно това бе просто поредният ден в живота на един зает адвокат.
Зае мястото си на свидетел, взе Библията и обръщайки се към заседателите произнесе клетвата спокойно и уверено. Добре знаеше, че тъкмо те ще решат съдбата му. Върна Библията на пристава и насочи вниманието си към сър Матю.
— Господин Крейг — започна сър Матю с тих напевен тон, сякаш единственото му желание бе да помогне на свидетеля с всички възможни средства. — Бихте ли били така любезен да съобщите името и адреса си за протокола?
— Спенсър Крейг, „Хамбълдън Терас“ четирийсет и три, Лондон.
— Какъв сте по професия?
— Адвокат и кралски адвокат.
— Което значи, че е излишно да напомням на толкова изявен представител на професията какво е значението на клетвата, както и пълномощията на този съд.
— Наистина не е нужно, сър Матю — отговори Крейг, — макар че вече го направихте.
— Кога за първи път установихте, че сър Никълъс Монкрийф всъщност е Даниъл Картрайт?
— Мой приятел, който е бил съученик на сър Никълъс, го срещнал случайно в хотел „Дорчестър“ и много бързо разбрал, че е измамник.
Алекс сложи отметка срещу първия въпрос в списъка си. Крейг го очакваше и имаше готов отговор.
— Защо този ваш приятел е решил, че трябва да ви уведоми за забележителното си откритие?
— Не го направи нарочно, сър Матю, а случайно стана дума по време на вечеря.
Поредна отметка.
— И това ви тласна към решението да скочите в тъмното и да направите заключението, че този човек, представящ се за сър Никълъс Монкрийф, всъщност е Даниъл Картрайт?
— Не и в началото — отговори Крейг. — Едва когато ме запознаха с предполагаемия сър Никълъс една вечер в театъра, бях поразен от физическата му прилика с Картрайт, което не мога да кажа за поведението му.
— В този момент ли решихте да се свържете с главен инспектор Фулър и да го осведомите за съмненията си?
— Не. Смятах, че би било проява на безотговорност, ето защо първо разговарях с член на семейство Монкрийф, за да не направя, както сам се изразихте, скок в тъмното.
Алекс отметна и следващия въпрос. До този момент баща му не бе успял да отбележи точка срещу Крейг.
— С кого от семейството се свързахте? — попита сър Матю, въпреки че чудесно знаеше отговора.
— С господин Хюго Монкрийф, чичо на сър Никълъс. Той ме информира, че племенникът му не му се е обаждал след освобождаването му от затвора, което само засили подозренията ми.
— И тогава споделихте съмненията си с главен инспектор Фулър?
— Не, все още се нуждаех от конкретни доказателства.
— Но главният инспектор можеше да ви освободи от този товар, господин Крейг. Не разбирам как един професионалист като вас решава да се занимава и с това?
— Както вече обясних, сър Матю, чувствах се отговорен и не исках да пилея напразно времето на полицията.
— Очевидно не сте лишен от гражданска съвест. — Крейг се направи, че не чува язвителните нотки в думите на сър Матю. — Кой ви подсети за възможната изгода от това да докажете, че човекът, представящ се за сър Никълъс Монкрийф, е мошеник?
— Изгода ли?
— Да, изгода, господин Крейг.
— Не ви разбирам — отбеляза Крейг.
Алекс постави първото кръстче срещу въпроса в своя списък. Очевидно свидетелят се опитваше да печели време.
— Готов съм да ви помогна — услужливо предложи сър Матю. Протегна ръка и Алекс му подаде лист хартия. Погледът на стария юрист се спусна бавно по написаното, за да може Крейг да се изнерви още повече.