Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Не го ли попитахте тогава? — попита Пиърсън.
— Не — отвърна Мънро. — Реших, че не е подходящо.
— Но след като дори веднъж сте се усъмнили, че този мъж не е сър Никълъс — Пиърсън посочи към Дани, без да обръща глава натам, — ваша отговорност е било да разследвате проблема.
— Не мисля.
— Този човек е направил огромна фалшификация, а премълчавайки, вие сте се поставили в позиция на съучастник.
— Не виждам нещата по този начин.
— След като сте се грижили за интересите на имението Монкрийф, сте бил длъжен да съобщите за измамата на Картрайт.
— Не мисля, че влиза в моите задължения — спокойно заяви Мънро.
— Не се ли разтревожихте от факта, че този човек се е настанил в къщата на Монкрийф в Лондон, след като няма право на това?
— Не, ни най-малко.
— И не се потресохте от мисълта, че един непознат сега контролира богатството на Монкрийф, което сте бранили така ревностно през всичките тези години?
— Не, господине. Не бях потресен.
— А когато по-късно вашият клиент бе арестуван и му бяха повдигнати обвинения, включително измама и кражба, не си ли помислихте, че може би сте проявили небрежност към задълженията си? — настояваше Пиърсън.
— Не мисля, че вие сте този, който ще дава оценка на това как изпълнявам ангажиментите си, господин Пиърсън.
Сър Матю отвори едното си око.
Съдията седеше навел глава над бележника си.
— Този човек е откраднал „семейното сребро“8, ако цитираме един друг шотландец, а вие не сте направили абсолютно нищо, за да предотвратите това. — С всяка следваща дума гласът на Пиърсън се издигаше все по-високо и по-високо.
— Не, господине, той не е откраднал семейното сребро и съм убеден, че Харолд Макмилан би се съгласил с мен. Единственото, което Дани Картрайт е откраднал, е фамилното име.
— Без съмнение ще можете да обясните на съда — обади се съдията, който очевидно се бе съвзел от предишната атака на господин Мънро — моралната дилема, която забелязвам във вашата хипотеза.
Господин Мънро извърна лице към съдията, давайки си сметка, че е привлякъл вниманието на всички в залата, включително и на полицая до вратата.
— Вие, милорд, не бива да се тревожите от никаква морална дилема, защото аз се интересувам само от правната прецизност на случая.
— Правната прецизност ли? — попита предпазливо съдия Хакет.
— Да, милорд. Господин Дани Картрайт е единствен наследник на състоянието на Монкрийф, ето защо така и не мога да разбера кой закон е нарушил.
Съдията се отпусна назад в стола си и остави Пиърсън да се оправя.
— Бихте ли обяснили на съда, господин Мънро, какво точно имахте предвид? — помоли Пиърсън почти шепнешком.
— Наистина е просто, господин Пиърсън. Покойният сър Никълъс Монкрийф направи завещание, според което оставя цялото си имущество на Даниъл Артър Картрайт, Бейкън Роуд двайсет и шест, Лондон. Само сумата от десет хиляди паунда остави на своя бивш шофьор господин Албърт Кран.
Сър Матю отвори и другото си око. Вече не знаеше кого да гледа по-напред — Мънро или Пиърсън.
— То е изготвено според процедурата и със съответните свидетели, предполагам? — попита Пиърсън, който вече отчаяно търсеше начин за спасение.
— Подписано е от сър Никълъс в моя кабинет в следобеда, в който погребахме баща му. Давайки си сметка за сериозността на положението и отговорностите ми като пазител на семейното имущество, както бяхте така старателен да посочите, аз помолих старши сержант Рей Паско и старши сержант Алън Дженкинс да бъдат свидетели при подписването, което стана и в присъствие на един от съдружниците в нашата адвокатска фирма. — Мънро се обърна към съдията: — Притежавам оригинала на този документ, милорд, и съм готов да ви го предоставя.
— Не, благодаря ви, господин Мънро. Достатъчна ми е и вашата дума — промълви Хакет.
Пиърсън се свлече на мястото си и смотолеви:
— Нямам повече въпроси, милорд.
— Искате ли да зададете допълнителни въпроси на свидетеля, господин Редмейн? — попита съдията.
— Само един, милорд — изправи се Алекс. — Господин Мънро, остави ли нещо сър Никълъс Монкрийф на своя чичо Хюго Монкрийф?
— Не — отвърна Мънро. — И петак дори.
— Нямам повече въпроси, милорд.
8
Известен израз на Морис Харолд Макмилан (1894 — 1986), шотландец по баща, министър-председател на Обединеното кралство и политик от консервативната партия, изказвал се в полза на политиката на приватизацията на Маргарет Тачър. — Б.пр.