Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Предадохте ли някакви снимки на главния инспектор, за да потвърдите думите си?
— Може да съм му дал.
— Вероятно, ако ги видите, ще освежите паметта си? — предположи сър Матю и ги сложи пред него. Това бе най-големият риск.
— Няма нужда — отвърна Крейг.
— Бих искал да ги видя — обади се съдията. — Предполагам, съдебните заседатели — също, сър Матю.
Алекс видя, че неколцина заседатели кимнаха в знак на съгласие.
— Разбира се, милорд — отзова се сър Матю.
Алекс подаде тесте снимки на пристава, който връчи две на съдията и останалите разпредели между съдебните заседатели и Пиърсън, като остави две и за свидетеля.
Крейг не можеше да повярва на очите си. Това не бяха снимките, които бе направил Джералд Пейн на Картрайт по време на следобедния му джогинг. Ако не беше признал, че знае за белега, тезата на защитата падаше и заседателите нищо нямаше да разберат. Даде си сметка, че сър Матю му е нанесъл тежък удар, но той все още беше на крака и нямаше да се остави да бъде ударен повторно.
— Ще се уверите, милорд — обади се сър Матю, — че белегът, за който говори свидетелят, е на лявото бедро на Картрайт, точно над коляното. Избледнял е с течение на времето, но се вижда и с просто око. — След това насочи вниманието си отново към свидетеля. — Ще си спомните, господин Крейг, че главен инспектор Фулър заяви под клетва, че тъкмо на това доказателство се позовал, за да вземе решение да арестува моя клиент.
Крейг не понечи да възрази.
Сър Матю не го притисна да отговори, тъй като фактът вече бе изяснен. Предпочете да изчака заседателите да разгледат добре снимките. Важно беше те да запомнят много добре този белег, преди да зададе на Крейг въпроса, който беше сигурен, че не очаква.
— Кога телефонирахте на главен инспектор Фулър?
Поредно мълчание. Крейг, както и всички останали в залата, с изключение на Алекс, се мъчеха да разберат какво стои зад този въпрос.
— Не съм сигурен, че разбрах въпроса — промълви най-сетне свидетелят.
— Нека ви помогна да си припомните, господин Крейг. Телефонирали сте на главен инспектор Фулър на двайсет и трети октомври миналата година, в деня, преди да се срещнете с него на неразкрито пред съда място, за да му предадете снимките, на които се вижда белегът на крака на Дани Картрайт. Но кога за първи път се запознахте с него?
Крейг се опита да измисли начин да избегне отговора. Погледна към съдията с надеждата той да му подскаже нещо, но не получи помощ.
— Той бе полицаят, който се яви в „Дънлоп Армс“, когато позвъних на телефон 999, след като станах свидетел как Дани Картрайт нанесе смъртоносен удар с нож на своя приятел — най-сетне промълви той.
— Своя приятел — повтори бързо сър Матю, за да може да бъде записано в протокола, преди съдията да се намеси.
Алекс не успя да сдържи усмивката си от бързата реакция на своя баща.
Съдия Хакет смръщи чело. Разбра, че вече нищо не може да спре сър Матю да продължи да задава въпроси, свързани с първоначалното дело, особено след като Крейг сам бе споменал за него.
— Неговият приятел — повтори сър Матю с поглед, отправен към заседателите. Очакваше Пиърсън да скочи и да го прекъсне, но от страна на обвинението нямаше никакво раздвижване.
— Така Бърнард Уилсън е описан в протоколите на делото — уверено потвърди Крейг.
— Напълно сте прав — отбеляза сър Матю. — Ще се върна към тези протоколи по-късно, сега искам да продължа с въпросите относно главен инспектор Фулър. При първата си среща с него сте дали показания.
— Така беше.
— Всъщност, господин Крейг, във връзка с този случай сте дали показания на три пъти. Първия път — трийсет и седем минути след смъртоносното пробождане, втория — когато не сте могли да заспите същата нощ, и третия път — седем месеца по-късно, по време на процеса, като свидетел по делото на Дани Картрайт. Разполагам и с трите и признавам, че сте били възхитително последователен в изявленията си.
Крейг мълчеше и чакаше ужилването.
— Това, което ме смущава обаче, е белегът на левия крак на Дани Картрайт, защото в първото си показание твърдите, че…
Алекс подаде на баща си лист, от който той прочете на глас:
— „Видях Картрайт да взима нож от бара и да тръгва след жената и другия мъж по посока на тясната задна уличка. Няколко минути по-късно чух писък. Когато изтичах навън, видях как Картрайт забива ножа в гърдите на Уилсън отново и отново. Върнах се в бара и незабавно позвъних в полицията.“ — Сър Матю вдигна очи. — Искате ли да направите корекции в текста?