Смъртта като изкуство

— А може ли аз да дойда и да ги прегледам? — помоли тя. — Ще поседя тихичко, няма да ви преча.

— По време на очната ли ще ми седиш тука, а? — ядоса се Блинов. — Само ти ми липсваш. Довечера в девет. Разбра ли, сестро?

— Разбрах, татенце — въздъхна Настя.

Часът беше едва три следобед, как да чака цели шест часа? В края на краищата, налице са Антон Сташис и Сергей Зарубин, и те са заинтересовани да разкрият двете престъпления не по-малко от нея, Настя Каменская. Всъщност налице е и Тимонин, който лесно може да научи къде работи сега следователят Яцук и как човек може да се свърже с него.

За щастие Тимонин се оказа не толкова несговорчив и зает, колкото следователя Блинов, във всеки случай намери телефона на Яцук за пет минути. Сега беше ред на Зарубин, защото никой не е длъжен да дава сведения на частния детектив Каменская. Сергей се свърза с бившия следовател и го попита за делото на Леоничев.

— Защо сте взели решение да проведете обиск в офиса на Светлана Леоничева?

— Това е било направено още когато делото водеше Тихомиров — отговори Яцук, — тоест преди мен, така че не мога да ви кажа защо. Но май е имало някакво телефонно обаждане.

— Обаждане ли? От кого?

— Анонимно. Обадили се и казали нещо като: „Потърсете доказателства в офиса на Светлана Леоничева“. Отишли, потърсили и намерили флашка с текстове на предсмъртното писмо на Леоничев. Но повтарям, това е било преди мен, още по времето на Тихомиров.

Значи, пак ще се наложи да чака до вечерта, когато Николай Николаевич Блинов благоволи да погледне записките на следователя. Може там да има някакви подробности. Но и отсега е ясно, че не всичко е толкова просто в делото на Леоничев. Анонимно обаждане. Обиск. Намиране на флашката с текстовете. Търсене на доказателства, че Светлана е мразела мъжа си и се е страхувала от него. Съд. Присъда. Затвор. Гладко и бързо.

Настя довърши съставянето на графика и го огледа като цяло. Ами че това дело е пропуск след пропуск! Например силният препарат, с който Светлана Леоничева отровила мъжа си. Откъде го е взела? Кой й е написал рецепта? Откъде го е купила? В какво количество? Това май не е заинтересувало нито следствието, нито съда. Кой се е обадил за флашката в офиса? Анонимният, изглежда, е бил в течение на идеята на Светлана да отрови мъжа си и да подправи предсмъртно писмо, в противен случай откъде е научил за флашката. Защо не са били направени никакви усилия той да бъде установен? Или е имало усилия, но те не са довели до нищо, затова в делото няма нито един процесуален документ по въпроса, всичко е останало в листчетата на оперативните работници. При това този анонимен човек като нищо може да е бил съучастник или дори организатор на убийството на Леоничев, който просто е използвал Светлана за своите цели чрез убеждаване, сплашване, измама или по някакъв друг начин, а после я е предал, а той е останал в сянка. И Светлана по някакви причини не го е издала. Може би страстна любов? Или тайна, от чието разгласяване Светлана Леоничева се е страхувала повече, отколкото от затвора?