Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Смъртта като изкуство
Смъртта като изкуство - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смъртта като изкуство

Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:

В театър „Нова Москва“ е извършено покушение над заемащия постовете директор и художествен ръководител Лев Богомолов. Пострадалият е в кома вследствие на удар с бухалка. Недоволни от тромавата работа на милицията, роднините му се обръщат към детективската агенция, в която работи Анастасия Каменская. Заедно с младия оперативен работник Антон Сташис тя се заема със случая. Заподозрените са много, което не изненадва никого предвид избухливия нрав и безцеремонното поведение на Богомолов. Още в началото на разпитите Настя и Антон усещат, че всички работещи в театъра лъжат, макар и по различни причини. У двамата детективи все повече се затвърждава мнението, че ще намерят извършителя на покушението именно в „Нова Москва“. Но едно събитие, на пръв поглед незначително, ала със съдбовни последствия, ще се окаже повратна точка в разследването. Някой е изчаквал търпеливо години, за да отмъсти…
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната…    М. Булгаков, „Театрален роман“
1 ... 180 181 182 183 184 185 186 187 188 ... 209
Перейти на страницу:

… — Та, значи, в какви отношения бяхте с Колодни?

— Нали ви казах: не бяхме близки.

И тук тя не лъже, Антон отчетливо чувства това, добре си спомня погледа на Олга и движенията на лицевите й мускули, когато тя произнасяше тези думи. Отношенията им не били близки. Какво има да крие тогава? От какво се притеснява?

Той изключи диктофона и се обади на Зарубин.

— Трябва да получим детайлизация на телефонните разговори на Колодни за две години — каза той, когато Сергей вдигна слушалката. — Един месец се оказа малко.

— За две години? Ти да не откачи, малкият? — почти кресна подполковникът. — Поне имаш ли представа какъв масив е това? И кой ще се рови из него?

— Струва ми се, че знаете кой — предпазливо отбеляза Сташис.

— Струвало му се — промърмори Зарубин. — И какво трябва да кажа на Блинов?

— Вие сте началник, по-добре знаете. Но ние имаме искане за номера на Колодни, можем да не вземаме второ, просто ще отидем и ще помолим да ни дадат информацията по неговата симкарта. Искате ли аз да отида утре сутринта?

— Добре, ще отидеш, ще я вземеш и ще я занесеш нали знаеш на кого — заключи Сергей. — Това беше, дочуване.

* * *

В очите й смъдеше, ситните букви и цифри се сливаха в монотонни сиви редове. Настя разтърси глава и замижа, за да си починат очите й. Кой е казал, че да прегледаш телефонните обаждания на един човек за две години е лесна работа? Да го убиеш такъв. И защо по искането на следователя не е можело да получат електронната база данни? Тогава работата щеше да се свърши лесно и бързо.

Тя открехна вратата от кухнята към коридора и на пръсти се промъкна в стаята, от която долиташе равномерно дишане: на дивана спеше Чистяков, а на разгънатия фотьойл-креват — Серьожа Зарубин.

— Ще трябва да ме пуснеш да пренощувам — бе заявил той снощи. — Сега Сташис ще ти донесе детайлизацията на обажданията на Колодни за две години и аз не мога да допусна да изучаваш доказателство в отсъствието на процесуално лице.

— Ти не си процесуално лице — веднага го парира Настя, — процесуално лице е следователят, а ти си просто оперативен работник. Макар и с пълномощия, не споря. По-добре си признай, че няма къде да нощуваш, пак си се сджавкал с твоята.

— Добре де, признавам — промърмори Сергей. — Няма ли да ме прибереш?

— Че какво да те правя — засмя се Настя, — идвай.

Сергей пристигна, когато пред нея на кухненската маса вече бяха струпани разпечатките.

— Не разчитай на кралска вечеря — предупреди го Настя, — масата в кухнята е заета, ще ядеш в хола, с чиния на коленете. И то, в случай че Чистяков ти даде нещо за ядене. А мен не ме закачай, заета съм.

Чистяков, разбира се, прояви гостоприемство и нахрани уморения детектив, но както го бе предупредила Настя — „на коляно“, защото масата в хола отдавна и непоклатимо бе заета с компютъра и книжата на Льоша.

Вече минава два, мъжете отдавна спят, а Настя още седи и проверява себе си, страх я е да не е пропуснала нещо. Така де, какво се получава с тези телефонни разговори? Странно нещо се получава.

Телефонната връзка между Колодни и Попова е започнала преди година и половина, през април две хиляди и девета година. И са започнали в деня, когато е загинал Дмитрий Леоничев. Буквално в същия ден. Половин година преди това Колодни нито веднъж не е търсил Попова по телефона. Но това нищо не означава — напълно е възможно Попова по-рано да е имала друг номер и двамата да са общували активно, а Настя прави проверка само на номера, който Олга използва сега.

Тя си отбеляза в бележника: да се провери дали Попова не е сменяла номера си. Ще каже това на Антон утре сутринта.

И тъй, денят, когато е бил убит Дмитрий Леоничев. Отначало търсене от телефона на Колодни към телефона на Попова, не е отговорила. След два часа и петдесет минути Олга е набрала Никита, след още час и половина я е набрал той. Двата разговора са траяли по десетина минути.

На другия ден Олга пак е набрала Никита и е разговаряла с него четиринайсет минути.

1 ... 180 181 182 183 184 185 186 187 188 ... 209
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)