Каин и Авел [bg]

— Дрън-дрън, били заявили отговорно — възмути се Уилям. — Мексиканците не са заявявали отговорно нищо още от времето, когато твърдяха, че Гонзалес Фурията щял да спечели бягането на сто метра на Олимпиадата в Хелзинки.

Медиите вдигнаха голяма шумотевица около изявлението на „Гаранционно инвестиране“ и в петък Федералната авиационна служба забрани всички полети на „Интерстейт“, докато не направи пълна проверка на самолетите.

Уилям бе убеден, че при нея няма да се установят никакви нарушения, това обаче се оказа пагубно за краткосрочните полети. А никоя въздухоплавателна компания не може да си позволи да остави самолетите си на земята — печели се само ако те летят.

За капак и други големи фирми, представлявани от „Лестър“, започнаха да обмислят дали да не сменят банката. Печатът не закъсня да разтръби, че именно „Лестър“ е гарант на „Интерстейт Еъруейс“. За всеобща изненада в късния следобед в петък котировките на „Интерстейт“ пак започнаха да се вдигат и на Уилям не му трябваше много време, за да се досети защо, догадка, по-късно потвърдена от Тадиъс Коен: купувачът се казваше Авел Розновски. Той бе продал акциите си при най-високите котировки и сега ги изкупуваше на най-ниски цени. Уилям поклати глава и волю-неволю му се възхити. Розновски трупаше малко състояние, като същевременно разоряваше Уилям и петнеше доброто му име.

Банкерът изчисли, че макар да е рискувала да се раздели с три милиона, в крайна сметка хотелска верига „Барон“ е прибрала баснословна печалба. И не само това — бе повече от очевидно, че на Розновски не му пука за временните загуби, които при всички положения щеше да приспадне при данъчното облагане, и че го вълнува само едно — как да съсипе „Лестър“ и доброто име на банката.

В понеделник, на заседанието на управителния съвет Уилям разказа от начало до край за сблъсъка си с Розновски и подаде оставка. Тя не беше приета, дори не беше гласувана, но всички взеха да шушукат и Уилям знаеше, че ако Розновски го вземе още веднъж на мушка, колегите му може би няма да са така снизходителни.

След това управителният съвет обсъди дали и занапред да подкрепят „Интерстейт Еъруейс“. Тони Симънс ги убеди, че разследването на Федералната авиационна служба ще бъде в полза на банката и въздухоплавателната компания бързо ще си върне парите до последния цент. След заседанието Тони все пак се видя принуден да признае пред Уилям, че в крайна сметка подобно решение само ще налее вода в мелницата на Розновски, но ако искаше да отстоява доброто си име, банката нямаше друг избор.