Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 187 188 189 190 191 192 193 194 195 ... 228
Перейти на страницу:

През първите години от управлението на новия президент Уилям все по-рядко се сещаше за заплахите, отправени му от Розновски, и дори си мислеше, че те вече са минало. Сподели с Тадиъс Коен, че според него няма да се занимават повече с проклетия поляк. Адвокатът не каза нищо. Не го и попитаха.

Уилям се посвети изцяло на „Лестър“, за да наложи още повече доброто име на банката и да разшири дейността й, съзнавайки все по-остро, че сега го прави колкото за себе си, толкова и за своя син. Някои от подчинените му в банката вече го наричаха Стареца.

— Неминуемо е — каза Кейт.

— Защо тогава не се случва и на теб? — отвърна мъжът й.

Тя го погледна и се усмихна.

— Сега вече знам как си успял да сключиш толкова много сделки със суетни мъже.

Уилям се засмя.

— И с една красива жена — добави той.

Само след година Ричард щеше да стане на двайсет и една, затова Уилям написа ново завещание, според което оставяше пет милиона на Кейт, по два на дъщерите си, а всичко останало — на Ричард. Причерня му при мисълта какъв тлъст данък „Наследство“ щеше да плати синът му на държавата. Завеща един милион и на Харвардския университет.

В Харвард Ричард не си губеше времето. Последната година всички вече бяха убедени, че ще завърши с отличие, освен това свиреше в университетския оркестър на виолончело и бе питчър в бейзболния отбор, неща, заради които дори Уилям му се възхищаваше. Както Кейт често питаше риторично, колцина студенти играеха в събота следобед за Харвард срещу отбора на Йейл, а в неделя вечер свиреха на виолончело в струнния квартет на университета, изнасящ поредния си концерт в зала „Лоуел“?

Последната година отлетя бързо, Ричард завърши с отличие, въоръжен с диплома по математика, с виолончело и бейзболна бухалка. Единственото, което му трябваше, преди да се запише в Института по бизнесадминистрация към Харвардския университет от другата страна на река Чарлс, бе хубавата почивка. Той замина за Барбадос заедно с едно момиче на име Мери Бигелоу, за чието съществуване родителите му тънеха в блажено неведение. Наред с другото госпожица Бигелоу бе учила във Васар и музика и когато два месеца по-късно те се завърнаха, по-черни и от туземците, Ричард я заведе у тях да я представи на майка си и баща си. Уилям одобри госпожица Бигелоу — в края на краищата тя бе далечна племенница на Алан Лойд.

На 1 октомври 1955 година Ричард се върна в Института по бизнесадминистрация към Харвардския университет. Отиде да живее в Червената къща, изхвърли ратановите мебели на баща си, смени пъстрите тапети, които навремето Матю бе смятал за последен писък на модата, и сложи в хола мокет, в трапезарията дъбова маса, в кухнята миялна машина и — доста често — госпожица Бигелоу в спалнята.

32.

През октомври 1952 година Авел бе заминал за Истанбул, но се върна в Щатите веднага щом научи, че Дейвид Макстън е получил смъртоносен инфаркт. Отиде заедно с Джордж и Флорентина на погребението в Чикаго и по-късно каза на вдовицата, че докато е жива, е добре дошла във всички хотели от верига „Барон“ по света. Тя така и не разбра защо Авел е проявил подобна щедрост.

На другия ден той се върна в Ню Йорк и с радост узна от доклада на Хенри Осбърн върху писалището му, че бурята е отминала. Според Хенри администрацията на Айзенхауер надали щяла да тръгне да разследва краха с акциите на „Интерстейт Еъруейс“, още повече че близо година котировките им не били мръднали. Скандалът бил утихнал. Пък и вицепрезидентът Ричард М. Никсън се вълнувал повече от това да преследва призрачните комунисти, изплъзнали се на Джо Маккарти.

Следващите две години Авел хвърли всичките си усилия в изграждането на нови хотели в Европа. През 1953-та откри „Барон“ в Париж, в края на следващата година — в Лондон. Не след дълго предстоеше завършването и на хотелите от веригата в Брюксел, Рим, Амстердам, Женева, Бон, Единбург, Кан и Стокхолм.

Бе затънал до гуша в работа и така и не му оставаше време да мисли за Уилям Каин, който се радваше на все по-голямо благоденствие. Не се и опита да купува акции на банка „Лестър“ или на свързаните с нея търговски дружества, въпреки че не продаде и дяловете, които притежаваше, с надеждата отново да се отвори случай да нанесе удар на Уилям Каин, от който той да не се съвземе толкова лесно. Обеща си следващия път да внимава много и да не престъпва неволно закона.

1 ... 187 188 189 190 191 192 193 194 195 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)