Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Шогун - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шогун

Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:

Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония.
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
1 ... 184 185 186 187 188 189 190 191 192 ... 574
Перейти на страницу:

— Има и саке, ако желаете.

— Чай. А вие, Ябу-сан, чай ли предпочитате или саке?

— Чай, ако обичате.

— За Анджин-сан донесете саке.

Снопче светлина се отрази в златното кръстче, което висеше на врата на Марико. Тя видя, че Торанага се е загледал в него.

— Може би не желаете да го нося, господарю? Да го изхвърля ли?

— Не. Нека ви напомня за дадената клетва.

Всички впериха очи във фрегатата. Торанага усети нечий поглед и се обърна. Видя изопнатото лице, сините очи и го лъхна омразата — впрочем не, не омраза, а подозрение. Как смее този варварин да изпитва подозрение към мен?

— Попитайте Анджин-сан: защо не каза просто, че на варварския кораб е пълно с оръдия? Защо не каза просто да ги накарам да ме придружат извън пристанището?

Марико преведе.

— Той каза… — Тя се поколеба за миг, после продължи в скоропоговорка. — Моля да ме извините, но той каза: „За него е полезно сам да си поблъска главата.“

Торанага се засмя.

— Благодаря му за неговата глава. Беше ми от голяма полза. Надявам се да остане на раменете му. Кажете му, че сега вече сме квит.

— Той каза: „Не, не сме квит, Торанага-сама. Но ми върнете кораба заедно с екипажа и аз ще прочистя морето. От всички врагове.“

— Марико-сан, как смятате — дали нямаше предвид и мен, освен испанските и южните варвари?

Въпросът беше зададен с шеговит тон. Вятърът отново разроши косите и и няколко кичура паднаха върху очите й. Тя ги оправи с уморен жест.

— Извинете ме, но не знам. Може би да, може би не. Желаете ли да го попитам? Моля да ме извините, но той е… много особен. Страхувам се, че изобщо не го разбирам.

— Имаме достатъчно време. Да. След време той всичко ще ни разкаже за себе си.

Блакторн забеляза как фрегатата без много шум издърпа въжетата, които я привързваха към кея, веднага щом Сивите, които я охраняваха, се втурнаха към враговете си. Видя как спусна на вода голямата си лодка, която я изведе от мястото и на кея навътре в пристанището. И сега се поклащаше на няколкостотин метра от кея, спуснала от носа лека котва, обърнала към брега широката си страна. Това беше обичайна маневра на всички европейски кораби в чужди или враждебни пристанища, когато ги заплашваше опасност откъм брега. Освен това не се съмняваше, че макар на палубата да не се забелязваше никаква суетня и движение, всички оръдия на кораба са вече готови, мускетите насочени, снарядите и барутът са приготвени в изобилие, сабите са подръка, а горе на вантите се спотайват въоръжени моряци. Зорки очи претърсват всички посоки на компаса. Галерата е привлякла вниманието им в момента, в който започна да променя курса си. Двете шестдесеткилограмови оръдия на кърмата, обърнати към тях, сигурно вече са насочени за стрелба. Португалските артилеристи бяха най-добрите в света след английските.

И сигурно вече знаят за Торанага, продължи да разсъждава той, защото са хитри и са разпитали носачите или Сивите какъв е този шум. Или проклетите от бога езуити, които са осведомени за всичко, са им съобщили за бягството на Торанага и за мен.

Усещаше как космите на врата му настръхват. Един изстрел от кое да е оръдие и отиваме по дяволите. Ако сме още живи, това е само защото Торанага е на кораба. Благодаря ти, боже, за Торанага.

— Моят господар пита какво правите обикновено, когато искате да се приближите към военен кораб — обади се Марико.

— Ако имаме оръдие, даваме салют. Ако не, сигнализираме с флагчета и искаме разрешение да се приближим.

— Господарят пита: а ако нямаме флагчета? Макар все още да бяха отвън обсега на оръдейните изстрели, Блакторн имаше чувството, че вече са вдигнати във въздуха въпреки затворените отвърстия пред дулата на оръдията. Фрегатата имаше по осем топа от двете страни на главната палуба, два на носа и два на кърмата. „Еразъм“ може да се справи с нея, каза а той, в това няма съмнение — при условие, че екипажът е добър. С удоволствие бих я взел. Я ела на себе си, стига си се унасял в мечти — не си на „Еразъм“, а на тази трътлеста галера и португалският кораб е единствената ни надежда. Бихме били в безопасност под прикритието на оръдията му. Благодари на бога за присъствието на Торанага.

— Кажете на капитана да вдигне на главната мачта знамето на Торанага. Това е достатъчно. Така ги известяваме официално кой е на кораба, макар че, бас ловя — вече знаят.

Знамето беше вдигнато на бърза ръка. Всички на галерата сякаш въздъхнаха облекчено. Блакторн забеляза промяната. Дори той се почувствува по-добре под това знаме.

— Господарят пита как ще им съобщим все пак, че искаме да се приближим.

— Кажете му, че без сигнални флагчета имаме два избора — да чакаме извън обсега на оръдията и да изпратим малка делегация с лодка или да се приближим направо на разстояние, от което да можем да разговаряме директно.

1 ... 184 185 186 187 188 189 190 191 192 ... 574
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)