Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Господарят пита вие кой начин препоръчвате.
— Направо да се приближим. Нямаме причини да бъдем предпазливи. Нали Торанага е на кораба. Той е най-важният даймио в империята. Разбира се, че ще ни помогнат и… Исусе Христе!
— Сеньор?
Но той не отговори и тя преведе бързо, след което изслуша следващия въпрос на Торанага.
— Господарят пита какво ще направи фрегатата. Защо млъкнахте?
— Сетих се изведнъж, че той вече е във война с Ишидо, нали? Така че фрегатата може да не е склонна да му помага.
— Разбира се, че ще му помогнат.
— Не. От кого имат по-голяма изгода португалците — от Торанага или Ишидо? Ако решат, че от Ишидо, ще ни хвърлят във въздуха, без да им мигне окото.
— Немислимо е португалците да стрелят по японски кораб — тихо промълви Марико.
— Ще стрелят, сеньора, вярвайте ми. И бас ловя, че няма да ни допуснат да се приближим. Аз не бих ви пуснал, ако бях лоцман на този кораб. Господи — възкликна той, загледан в брега.
Сивите, които им се подиграваха, напуснаха кея и сега се разпръскваха успоредно на брега. Рибарските лодки все така злонамерено запушваха изхода от пристанището.
— Кажете на Торанага, че има един — единствен начин да се измъкнем — ако извие буря. Тогава има надежда да издържим, докато за рибарските лодки надежда няма. По този начин бихме могли да се изплъзнем от клопката.
Торанага попита нещо капитана, който надълго и нашироко започна да му отговаря. Накрая Марико попита:
— Господарят се интересува: мислите ли, че ще има буря?
— Носът ми подсказва, че ще има. Но чак след два-три дни. Можем ли да чакаме толкова дълго?
— Носът ви? Нима я подушвате?
— Не, сеньора. Просто има такъв израз.
Торанага се замисли, след което даде нарежданията си.
— Ще се приближим до фрегатата, Анджин-сан.
— Тогава му кажете да се насочи право към кърмата и. По този начин сме на най-неудобен прицел. Кажете му, че са коварни — много добре знам доколко могат — да бъдат коварни, ако са застрашени интересите им. По-лоши са от холандците в това отношение. Ако помогнат на Торанага да избяга, Ишидо ще излее яда си върху всички португалци — нещо, което те не биха рискували.
— Господарят казва, че скоро ще имаме отговор на това.
— Ние сме оголени, сеньора. Нямаме никакви шансове срещу техните оръдия. Ако са настроени враждебно или ако дори са просто неутрални — с нас е свършено.
— Моят господар казва, че е така, но ваш дълг е да ги настроите благосклонно.
— Как? Аз съм техен враг.
— Господарят казва, че и в мирно, и във военно време добрият враг може да е по-ценен от добрия съюзник. Вие знаете как разсъждават и ще измислите начин да ги склоните.
— Единственият сигурен начин е силата.
— Той казва: добре, съгласен съм. Кажете ми как да превзема кораба.
— Какво?
— Каза: добре, съгласен съм. Как ще превземем кораба, как ще го победим? Трябват ми техните оръдия. Извинете, Анджин-сан, не ви ли е ясно?
— И пак повтарям: ще го вдигна във въздуха — настоя Ферейра, капитанът на фрегатата.
— Не — възрази дел Аква, който наблюдаваше галерата откъм квартердека.
— Артилерист, влезе ли в обсега на оръдието?
— Не, дон Ферейра — отговори главният артилерист. — Още не.
— Какви други, ако не враждебни намерения може да има, щом се приближава? Защо просто не бяга? Пътят е чист…
Фрегатата беше прекалено отдалечена от изхода на пристанището и никой на кея не виждаше струпалите се за нападение рибарски лодки.
— Ние нищо не губим, ваше високопреосвещенство, а много печелим — продължи Ферейра. — Ще се престорим, че не сме разбрали, че Торанага се намира на борда. Помислили сме, че са бандити, водени от еретик пират, които са искали да ни нападнат. Не се безпокойте, веднъж да ни влязат в обсега на оръдието, лесно, ще можем да ги предизвикаме.
— Не — твърдо отсече дел Аква.
Отец Алвито се обърна към тях, облегнат на парапета:
— Галерата е издигнала знамето на Торанага, капитане.
— Фалшиво знаме — саркастично се ухили Ферейра. — От този номер по-стар няма. Не сме видели Торанага. Може и да не е на кораба.
— Не!
— В името на бога — една война ще бъде пагубна за нас! Ще забави тазгодишния Черен кораб, а може и изцяло да провали плаването му. Не мога да си позволя такова нещо. Няма да позволя на никой и нищо да ми попречи!
— Нашето финансово положение е по-тежко от вашето, капитане — озъби се дел Аква. — Ако тази година закъсаме е търговията, църквата ни ще банкрутира, ясно ли ви е? От три години не сме получили никакви субсидии от Гоа и Лисабон и провалът на миналогодишната печалба… Господи, дари ме с търпение! По-добре от вас знам какво сме заложили. Но отговорът е „не“!