Шогун

— Ами ако откажат? Готова ли сте да убивате християни, Марико-сан? — продължи Торанага. — Нали това, е най-невероятният им закон? Не убивай!

— Така е. Но за вас, господарю, с готовност ще отидем всички в ада — и аз, и съпругът ми, и моят син.

— Да. Вие сте истински самурай и аз никога няма да забравя, че грабнахте меча, за да ме защитите.

— Моля ви, не ми благодарете. Ако съм помогнала по някакъв незначителен начин, това е било мой дълг. Ако трябва да споменете някого с благодарност, нека това бъдат моят съпруг и моят син. Те са по-полезни за вас.

— В момента вие сте ми по-полезна. И можете да ми помогнете дори още повече.

— Само ми кажете по какъв начин, господарю. Ще го изпълня.

— Не мислете за чуждоземния си бог.

— Моля, господарю? — Лицето й се вкамени.

— Не мислете за чуждоземния си бог. На прекалено много господари трябва да сте вярна.

— Искате да се откажа от вярата си? Да се откажа от християнството?

— Да, освен ако не сте в състояние да скътате този бог — където му е мястото — в дъното на душата си, а не на преден план.

— Моля да ме извините, господарю — започна тя о разтреперан глас — но моята религия не ми пречи да ви бъда вярна и предана. Вярата ми винаги е била моя лична работа — винаги! Нима съм ви разочаровала по някакъв начин?

— Засега не. Но и това може да стане.

— Кажете ми какво да направя, за да ви угодя.

— Християните могат да станат мои врагове, така ли е?

— Вашите врагове са и мои, господарю.

— Свещениците в момента са срещу мен. Може да заповядат на всички християни да ми обявят война.

— Това е невъзможно, господарю. Те са мирни хора.

— А ако продължат да ми се противопоставят? Ако християните ми обявят война?

— Никога не се съмнявайте в моята вярност — никога!

— Този Анджин-сан може да говори истината и вашите свещеници да се окажат лъжци.

— Има добри и лоши свещеници, господарю. Но моят господар сте вие.

— Добре, Марико-сан. Ще приема думите ви. Заповядвам ви да се сприятелите с този варварин, да научите всичко, каквото той знае, да ми докладвате всяка негова дума, да се научите да мислите като него, да не „изповядвате“ нищо от това, което правите, да се отнасяте към всички свещеници с подозрение, да ми докладвате всичко, което ви кажат или попитат. Ако помежду всичко това намерите място за вашия бог — добре, ако ли не — толкова по-зле.

Марико отметна кичурче коса от очите си.

— Мога да правя всичко това, господарю, и пак да си остана християнка. Кълна ви се.

— Добре. Закълнете се в християнския бог.

— Кълна се в бога.

— Добре. — Торанага се обърна и извика: — Фуджико-сан!

— Да, господарю?

— Имате ли прислужнички със себе си?

— Да, две.

— Дайте едната на Марико-сан, а другата изпратете да донесе чай.