Тай-пан

— Не можеш! Не е възможно да харесваш този досадник и за миг дори да си помислиш…

— Ще се омъжа за него! На Коледа! Ако има Коледа.

— Какво значи „Ако има Коледа“?

— Нищо, Хорацио. Достатъчно ми харесва, за да се омъжа за него и…

— Не вярвам.

— Аз също не го вярвам. — Гласът й потрепера. — Но ако Джордж иска да се омъжи за мен… смятам, че той е подходящ.

— Но, Мери. Аз имам нужда да си с мен. Обичам те и знаеш…

Внезапно очите й светнаха и я задави цялата сдържана горчивина и болка.

— Не ми говори за любов!

Лицето му пребледня и устните му затрепериха.

— Милион пъти съм се молил на Бог да ни прости.

— Малко късничко е да молиш „Бог да ни прости“, какво ще кажеш?

Беше започнало, когато бяха съвсем малки, след като ги бяха наложили жестоко с пръчка. Пропълзяха заедно в леглото, вкопчени един в друг, за да прогонят ужаса и болката. Стоплена от горещината на телата, тя почувства нова болка, която я накара да забрави боя. Имаше и други, щастливи мигове. Тя бе твърде малка да го разбере, но не и Хорацио. После той замина да учи в Англия. Когато се върна, никога повече не спомена какво се бе случило, защото вече и двамата знаеха какво означава това.

— Кълна се в Бога, че молих за прошка.

— Много се радвам, скъпи братко, но няма Бог. — Гласът й бе сух и жесток. — Аз ти прощавам, но това няма да ми върне девствеността, нали?

— Мери, моля те, за бога, моля те…

— Всичко ти прощавам, скъпи братко. Освен гнусното ти лицемерие. Не „ние“ извършихме греха — ти го извърши. Моли се за своята душа, не за моята.

— Аз се моля за твоята повече, отколкото за моята. Ние сгрешихме и Бог да ни е на помощ! Но Господ ще ни прости, ще видиш, Мери.

— Тази година, ако имам късмет, ще се омъжа за Джордж, ще те забравя и ще забравя Азия.

— Ти още не си на възраст, когато можеш да вземаш решения. Не можеш да заминеш! Аз съм законният ти настойник! Не мога да те пусна! След време ще видиш колко е разумно това. За теб е най-добре. Забранявам ти да заминеш! Тази отрепка не ти подхожда, чуваш ли? Няма да заминеш!

— Когато реша да се омъжа за Глесинг — изсъска тя и гласът й се впи в мозъка му, — ще направиш добре да дадеш незабавно проклетото си „съгласие“, защото ако не го сториш, ще разкажа на всички… не, ще разкажа най-напред на тай-пана и той ще се разправя с теб. Аз нищо няма да загубя, нищо. И всичките ти скапани молитви към твоя несъществуващ Бог и към милия Христос на баща ми няма ни най-малко да ти помогнат. Защото няма Бог и никога не го е имало, а Христос е бил само обикновен човек — светец, но все пак човек!

— Ти не си Мери, ти си… — Гласът му секна. — … ти си дявол! Разбира се, че има Бог! Разбира се, че имаме души. Ти си еретичка! Ти си демон! Ти беше виновна, не аз. О, господи, прости ни! Твоята милост…

Мери го удари с все сила по лицето.

— Спри! Твоите безполезни молитви само ме отвращават. Чуваш ли? От години ме караш да настръхвам. Защото виждам похотта в очите ти и знам, че все още искаш да легнеш с мен. Независимо от това, че разбираш какво значи кръвосмешение и си го разбирал и преди. — Тя се засмя и смехът й бе ужасен. — Ти си по-лош от баща ни. Той беше фанатик, а ти… ти само се преструваш, че вярваш. Дано твоят Бог съществува, защото иначе ще гориш във вечен огън. Прав ти път!