Тай-пан

Чак след като изпи брендито и се почувства отново добре, Струан наведе поглед към Шиваун.

— Благодаря — каза й той и веднага сравни Мей-мей и Шиваун: едната — смешна в европейската си рокля и прическа, а другата съвършена. — Ти си така красива и внимателна.

Гласът му бе мрачен и тя заключи, че нещо се е случило между него и метресата му. „Няма значение“ — помисли си тя и протегна съчувствено ръка.

— Сега съм добре — каза й той.

— Мистър Куанс идва насам — предупреди го тя тихо. — Време е за конкурса.

Светлозеленият цвят в очите му помръкна.

— Ти си не само красива, Шиваун, но и умна.

Беше почти готова да му благодари, но не каза нищо и само леко помръдна ветрилото си. Тя почувства, че алкохолът, тишината и съчувствието — и преди всичко липсата на въпроси бяха го довели до определено решение.

— А, тай-пан, скъпи приятелю — каза Куанс, като се приближи със светнал поглед и обгърнат от алкохолни пари. — Време е за конкурса!

— Добре, Аристотел.

— Тогава направи съобщението и да почваме!

— Мистър Куанс!

Думите прозвучаха като гръмотевица, която раздра нощта.

Всички се обърнаха стреснати.

От устата на Куанс се изтръгна високо стенание.

Отпред бе застанала Морийн Куанс и очите й го стриваха на прах. Беше висока кокалеста ирландка с лице, подобно на пергамент, голям нос и дебели като пънове крака. Беше на възрастта на Куанс, но силна като бивол, с оловносива коса, завита в небрежен кок. Привлекателна като млада, сега изглеждаше направо мощна с охраненото си тяло, получено от ядене на картофи и пиене на бира.

— Добър вечер, мистър Куанс, милото ми момче — каза тя. — Самият той, слава на Бога!

Тя се затътри тежко през подиума, без да обръща внимание на погледите и на неловката тишина, и застана пред съпруга си.

— Търсех те, момчето ми.

— Така ли? — попита той с тънък фалцет.

— Така. — Тя врътна глава. — Добър вечер, мистър Струан. Много ви благодаря за подслона и храната. Слава богу, че сама успях да спипам тоз несретник.

— Изглеждате добре, мисис Куанс.

— Добре съм наистина, ако може така да се каже. Цяло щастие е, че Свети Патрик изпрати сам някаква местна лодка и ми посочи пътя към това райско кътче. — Тя хвърли укоризнен поглед към Аристотел и той се разтрепера. — Сега ще кажем лека нощ, мили ми съпруже!

— Но, мисис Куанс — побърза да каже Струан, като си спомни за конкурса. — Мистър Куанс има работа, която…

— Ще кажем лека нощ! — изръмжа тя. — Кажи лека нощ, момчето ми.

— Лека нощ, тай-пан — изскимтя Аристотел. Смирено се остави Морийн да го хване за ръка и да го отведе.

След като заминаха, всички избухнаха в смях.

— Дявол да го вземе — каза Струан, — бедният Аристотел.

— Какво се случи с мистър Куанс?

Струан обясни домашните проблеми на художника.

— Вероятно ще трябва да му помогнем — предложи Сергеев. — Този човек определено ми хареса.

— Не е редно да се месим в отношенията между мъж и жена.

— Така е. Но тогава кой ще бъде съдия на конкурса?