Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Тай-пан - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тай-пан

Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:

Джеймс Клавел е един от стоте най-големи писатели на XX век според класацията на „Модърн Лайбръри. Романът му „Търговска къща е част от така наречената азиатска сага заедно е„Шогун, „Тай-пан и „Цар плъх. Много бързо Струан бе научил, че парите са сила...Не съжаляваше за нищо в живота си. Бе открил Китай и Китай му даде онова, което родината никога не успя. Не само богатство - богатството като самоцел е непристойно...Наистина ли е голямо нещастие, зачуди се Струан, да загубя прекрасна съпруга и три сладки дечица?
1 ... 181 182 183 184 185 186 187 188 189 ... 320
Перейти на страницу:

— Добре, капитане, по обяд. — Лонгстаф се обърна към Търнбул. — Девет часа?

— Благодаря, Ваше превъзходителство.

За съжаление на Глесинг, Лонгстаф се запъти към Хорацио. „Господи — помисли си той, — изобщо няма да мога да го видя насаме.“

* * *

Струан наблюдаваше закотвените кораби и оглеждаше небето. „Хубаво време“ — помисли си той.

— Красиво пристанище, мистър Струан — каза дружелюбно Сергеев, след като се приближи до него.

— Да. Хубаво е, че след толкова време разполагаме със свои води. — Струан бе нащрек, но външно изглеждаше спокоен. — Хонконг ще бъде великолепен бисер в кралската корона.

— Хайде да се поразходим.

Струан изравни крачки с ерцхерцога, който се запъти към морето.

— Разбирам, че сте получили острова преди два месеца. — Сергеев посочи с ръка новите строежи, които бяха изпълнили цялата долина. — Построили сте едва ли не цял град. Енергията и трудолюбието ви са пословични.

— Вижте какво, Ваше височество, няма полза да се чака, когато предстои да се прави нещо.

— Не, разбира се. Но аз се учудвам защо сте взели само една гола скала, когато Китай е толкова слаб. Сигурно можете да спечелите още много достойни награди.

— Ние не гоним награди в Китай. Нужна ни е само една малка база, където можем да прибираме и поправяме корабите си. Но бих казал, че нация, която наброява триста милиона, едва ли може да се нарече слаба.

— Тогава, след като войната ви не е приключила, сигурно очаквате да дойдат големи подкрепления. Армии, а не няколко хиляди души. Флотилии, а не някакви си трийсетина кораба.

— Ваше височество сигурно знае повече от мен. Но моето мнение е, че която и сила да се захване с Китай, ще има да води продължителна битка. Без необходимите планове и необходимите сили. — Струан посочи към континента от другата страна на пристанището. — Земята е необятна.

— И Русия е необятна. Но само символично. Всъщност Русия е ограничена. От Арктика и Хималаите. От Балтийско море и Тихия океан.

— Да не сте завладели земи на север оттук? — Струан се опита да прикрие учудването си. „Къде, за бога? На север от Манчурия? Самата Манчурия? Или Китай — моя Китай?“

— Майка Русия се простира от море до море. Под Небето! — каза Сергеев. — Трябва да видите земята на майка Русия, за да разберете какво искам да кажа. Тя е черна и богата, пълна с живот. И все пак ние опустошихме хиляда и петстотин мили от нея, за да задържим Бонапарт и неговата Grande armee. Вие принадлежите на морето, а аз — на сушата. На вас аз оставям морето, тай-пан. — Очите на Сергеев сякаш потъмняха. — Борбата тази сутрин бе грандиозна. Много интересен облог, много интересен!

Струан се усмихна и бръчиците се врязаха по-дълбоко в лицето му.

— Жалко, че завърши с равен резултат. Сега няма да знаем кой от двамата е по-добър, нали така, Ваше височество?

— Харесвате ми, мистър Струан. Бих желал да бъдем приятели. Може да е от взаимна полза и за двамата.

— Би било чест за мен да помогна с каквото мога.

Сергеев се засмя и белите му зъби блеснаха.

— Има достатъчно време. Едно предимство на Азия пред Европа е, че тя цени времето. Семейството ми е от Караганда. Това е откъм тази част на Урал, така че отчасти аз съм азиатец. Ние сме казаци. Някои хора ни наричат „косаци“.

— Не разбирам. Урал?

— Това е планинска верига, която пресича континента от Арктика до Каспийско море. Тя разделя Русия на западна и източна.

— Много малко зная за Русия… или Европа.

— Трябва да дойдете в Русия. Останете при мен шест месеца и нека бъда ваш домакин. Ще видите много неща — градове… и океан от трева. Може да извлечете полза. Огромни пазари за чай, коприна и всички видове търговски стоки. — Очите му блестяха. — А най-красивото нещо са жените!

— Тази седмица имам малко работа, но може би другата.

— Хайде да не се шегуваме, а да бъдем сериозни. Моля ви да помислите. Другата година, по-следващата. Мисля, че е много важно — за вас, вашата страна и бъдещето. Русия и Британия никога не са воювали една срещу друга. Били сме съюзници векове наред и еднакво сме се опълчвали против Франция — наш исторически враг. Русия има големи резерви от земя и милиони силни хора. Вие разполагате с малко земя, затова се нуждаете от империята и ние ви разбираме. Вие владеете моретата и това е разбираемо. Притежавате изключителна индустриална мощ и богатство, което я създава. Ние сме много доволни от това. В същото време ние имаме търговски стоки и начини да ги пласираме, защото разполагаме с пазари. Но имаме също и стоки, които бихте могли да използвате вие — суровини, от които се нуждаете за невероятните ви машини, и храни за изумителния ви народ. Заедно ние ще бъдем непобедими. Заедно ще можем да се справим с Франция. И със Свещената Римска империя, с Прусия, с турските неверници и ще можем да запазим мира. За да растем и процъфтяваме за благото на всички.

1 ... 181 182 183 184 185 186 187 188 189 ... 320
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)