Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Едмъндс, Ема (18407–1898)
Родена в Канада. Успешно работи зад фронтовите линии на Южните щати като шпионин на Северните щати по време на Гражданската война в Америка. Вероятно е единственият шпионин в историята, който успешно се представя за мъж и от друга раса.
Едмъндс пристига в Съединените щати от Брунсуик, Канада, през 1856 г. През 1861 г. започва Гражданската война. Тя приема името Франк Томпсън и доброволно отива във федералната армия като санитар. Участва в сраженията при Бул Ран — първата значителна битка между Северните и Южните щати. В продължение на 2 години е санитар, а след това изявява желание да работи като разузнавач в тила на противника. Преоблича се и се гримира като чернокож младеж и успява да прекоси линиите близо да Йорктаун, Вирджиния.
Почти веднага попада на военни постове и макар да твърди пред тях, че е свободен чернокож, е изпратена на строежа на военни укрепления. След един ден непосилен труд успява да направи скица на укреплението и да преброи оръдията. На следващия ден й заповядват да носи вода за работниците, а след това храна за войниците. По непотвърдени данни е била мобилизирана и поставена като часови. Едмъндс успява да избяга в една дъждовна нощ и да се върне при своите, като взема със себе си и дадената й пушка като трофей.
Въпреки че прекарва само 3 дни зад линиите на Южните щати, тя донася важна военна информация. През следващите месеци изпълнява успешно още 11 мисии зад линиите на противника, без да бъде разкрита. В един от случаите се преоблича като ирландска амбулантна търговка, друг път продава суха храна, а веднъж се представя като търгуващата приятелка на убит войник.
При една от шпионските си мисии се заразява от малария и след като се връща в Северните щати, дезертира от армията, страхувайки се, че когато бъде подложена на лечение, ще открият, че е жена.
Ежов, Николай (1895–1940)
Комисар на съветското Министерство на вътрешните работи (НКВД) през 1935–1938 г.; за кратко — ръководител на съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ (ГРУ) през 1938 г. Това е периодът на Сталиновите чистки, или „големия терор“, по време на който е нанесен страшен удар върху ръководството на Червената армия, НКВД и други държавни и недържавни институции в СССР.
Ежов влиза в редовете на комунистическата партия през 1917 г. „Дребен служител, който се присъединява към болшевиките, когато става ясно, че са победили“ — пише ВИКТОР СУВОРОВ в книгата „В средите на съветското военно разузнаване“ („Inside Soviet Military Intelligence“, 1984). Ежов, наричан от враговете и от някои от колегите му „кръвожадното джудже“, е висок около 1,55 м. До 1927 г. заема незначителни провинциални партийни постове. След това е изтеглен в Москва и през 1935 г. е избран за член на секретариата на комунистическата партия по въпросите на НКВД. На 26 септември 1936 г. е назначен за комисар на вътрешните работи (НКВД) и генерален комисар на Държавна сигурност. С него в НКВД постъпват и около 300 лично предани нему служители. На следващата година Ежов става кандидат-член на политбюро. Всичко започва като чистка в личния състав на НКВД, а след това се пренася в армията и в други институции, включително в комунистическата партия. Стотици хиляди правителствени и партийни дейци и служители са арестувани и екзекутирани или хвърлени в затвора. Твърди се, че Ежов сам е застрелял някои от задържаните.
На 18 март 1937 г. той заклеймява предшественика си ГЕНРИХ ЯГОДА като шеф на царската полиция, измамник и крадец. На 3 април 1937 г. Ягода е арестуван, а бившите заместници и ръководители на отдели на Ягода са информирани, че централният комитет настоява те лично да разследват политическата лоялност на местните партийни дейци в страната. Те покорно напускат Москва, но никога не пристигат по местоназначенията си. На всяка първа гара ги арестуват главорезите на Ежов, връщат ги в Москва с автомобили и ги хвърлят в затвора. Следват масови арести и екзекуции на последователите на Ягода — най-малко 3000 офицери, които не са се самоубили. Ежов създава „мобилни отряди“, за да убие комунистите, които живеят извън Съветския съюз. Той носи отговорността за чистките в Украйна и за убийствата на чуждестранни комунисти, които живеят в Съветския съюз.
Изменникът от КГБ Олег Гордиевски по-късно разказва за Ежов в книгата си „КГБ“ („KGB“, 1990):
Той проявява особен интерес към методите за изтръгване на признания от тези затворници, които са оказали най-голяма съпротива, и винаги пита извършващите разпита „коя според тях е последната сламка, която ще счупи врата на затворника“. Ежов се чувства особено горд, че е довел стар твърд болшевик до сълзи, заплашвайки децата му. Един от палачите в НКВД, наблюдавал задоволството на Ежов, по-късно казва: „През целия си живот не бях виждал по-голям инквизитор от Ежов. Той вършеше всичко това с удоволствие.“